"...Вятърът не може да брои дните.
Цветето не може да брои дните. Птицата не може да брои дните.
Нито слънцето, нито луната, нито звездите знаят да броят.
Но и вятърът, и цветето, и птицата,
дори и слънцето и луната знаят: Утре е неделя!...
Времето минава. Вече е късно. Всички
отиваме да спим.
Утре на разсъмване, слънцето трябва да намери леглата ни празни.
Сега да се целунем! Ако някой ни е обидил с нещо, да му простим
и да го целунем още по-топло!...
Бог ни е дал гроздето и житото. Но
Бог иска и човекът да се потруди, да вложи свои усилия. Така човекът
прави от гроздето вино, което ще се освети в църквата и ще стане
Кръв Христова. Житото пък става брашно, а след това просфора.
Тя ще стане свето Тяло Христово. И ето, така човешките дарове
се принасят на Бога!..."