"...Християнинът от миналото
знаел не само с разума си, но и с цялото си същество, че чрез
Кръщението се поставя в радикално ново отношение спрямо всички
аспекти на живота и със самия свят; че получава, заедно с вярата
си, едно ново разбиране за живота. За него Кръщението било отправна
точка и основа на една християнска „философия на живота”, на едно
постоянно усещане за посока, което го е напътствало през целия
му житейски път, давало е отговори на всичките му въпроси, решавало
е всичките му проблеми.
Тази основа е все още с нас. Хората се кръщават. Но сме престанали
да възприемаме Кръщението като врата, която води към новия живот,
и като сила да се бориш за съхранението и израстването на този
нов живот в нас.
Трябва да преоткрием Кръщението –
неговото значение, сила, истинската му действеност...
Целта на литургичното богословие,
както показва самото му име, е да се преодолее дълбокият разрив
между богословието, богослужението и благочестието – разрив, който
(както вече сме се опитали да покажем в друга книга3) е имал катастрофални
последици и за богословието, и за богослужението, и за благочестието...
Да разберем литургията отвътре, да
открием и преживеем това „явление” на Бога, света и живота, което
съдържа и предава богослужението, да обвържем това виждане и сила
със собственото си съществуване, с проблемите си – това е целта
на литургичното богословие.
Кръщението е наистина начало, основа
и ключ на всичко това. Целият живот на Църквата се корени в Новия
Живот, изгрял от гроба в първия ден на новото сътворение; този
нов живот се дава в Кръщението и се изпълва в Църквата...”
Книгата представлява исторически и богословски коментар върху тайнството Кръщение и разкрива смисъла и значението му за християнския живот. Авторът е един от най-големите православни апологети на ХХ век.
Протопрезвитер Александър Шмеман – православен църковен деятел, богослов, проповедник – е роден в Ревел през 1921 г. Средното си образование получава в Париж. През 1945 г. завършва парижкия Богословски институт и остава да преподава в катедрата по църковна история. През 1946 г. прием свещенството, а през 1951 г. се преселва в Ню Йорк заедно със съпругата си и трите си деца, приемайки поканата на Православната семинария „Св. Владимир”. През 1959 г. защитава в Париж докторска дисертация по литургически богословие. От 1962 г. заема поста декан на Православната семинария в Ню Йорк. Почетен доктор на много университети, неуморим проповедник. Умира на 13 декември 1983 г. в деня на преп. Герман Аляски, покръстител на Северна Америка в Светото Православие.
