"...Свещеникът трябва да помни,
че сам той е грешен и че е поставен да бъде не съдия на каещите
се, а само свидетел на тяхното покаяние, че грешникът пред Бога
едничкия съгрешава (Пс. 50:6) и че от Него получава прошка (Марк.
2:7), че той, свещеникът, е само слуга, определен да служи на
човешкото спасение (2 Кор. 4:5), оръдие, чрез което действа Бог.
Свещеникът трябва да помни, че неговата власт е духовна, а не
светска, че тя се състои в служене на другите, а не в господаруване
(Мат. 20:25-27), че затова той трябва да служи на Господа и на
човеците „с голямо смирение и много сълзи” (Деян. 20:19) „за съзидване,
а не за разстройване” (2 Кор. 13:10), че той трябва, по съвета
на св. апостол Павел „с кротост да наставлява противниците, та
дано Бог им даде покаяние, да познаят истината и да се освободят
от примката на дявола, който ги е живи уловил, за да изпълняват
волята му” (2 Тим. 2:25-26). Свещеникът не трябва да се гордее
с властта си на изповедник, а да се моли Богу за изповядващите
се и да скърби за тях ден и нощ, докле се изобрази в тях Христос
(Гал. 4:19)..."