"...Смъртта на автора
като „смърт на Бога”: Играта със смисли предполага отсъствието
на Смисъл и отстраняването на Автора прави напразни всички опити
за „разшифриране” на текста. Нещо повече, да си спомним за Автора
– това означава все пак да придадем на текста окончателно значение
и смисъл, което е равносилно на разрушаване на постмодернисткия
замисъл, за който тъкмо по този начин текстът „се застопорява”,
а писането „се затваря”. По този начин отстраняването на автора
не е просто ефект на новото писане; това е онтологически преврат:
всеки чете, както иска, и възприема, както му хрумне, понеже Авторът
е отстранен на всички нива и не се явява повече „камък за препъване”.
Новото митотворчество:
Най-нагледно от всичко раждането и внедряването на новата митология
се демонстрира от рекламата. Нейният основен концепт е твърдението:
ти си това, което притежаваш. По такъв начин категорията „да бъдеш”
постепенно се подменя от категорията „да имаш”: „ти си това, което
носиш” (реклама на дънки).
Рекламата рисува една псевдореалистична картина, върху която е
изобразен сит, благополучен, усмихващ се, „богат” свят – свят-приказка,
в който вече се притежават много вещи и поради това в него цари
благоденствие и хармония, но който има възможността да стане още
по-съвършен чрез покупката на някаква определена най-нова стока.
Тъкмо тази стока може да представи живота като „пълно съвършенство”.
Митично-ритуалната структура
на новата култура: И така, тъкмо той, този среден европеец,
който е насочил дадената му творческа енергия за борба с Твореца
и Неговото творение, дръзнал не само да отстрани от битието своя
Създател и Спасител, но и изцяло да изтрие следите Му в мирозданието,
дръзнал да свали небесата на земята, да ги смеси с преизподнята,
сега ни диктува своите закони, обгражда ни със своите жандарми
и ни храни с думи, които са изгубили смисъла си, които са думи
на безумието.
Красотата, казва ни той, отсега нататък вече не е Красота, Доброто
вече не е Добро, Истината сега не е Истина, а битието е просто
една от формите на виртуалната реалност, в която тия камъни да
станат на хлябове и в която се съдържат всички царства на света,
отдадени на всички онези, които, паднали, са се поклонили известно
на кого.
Но в Откровението Господ възвестява за това: Защото казваш:
богат съм, разбогатях и от нищо не се нуждая, а не знаеш, че ти
си злочест и клет, сиромах, сляп и гол (Откр. 3:17)..."
Тревожна книга за духовния образ на съвременната култура. Разсъжденията за смисъла на творчеството и за предназначението на твореца в света. Християнски поглед върху състоянието на постмодерната култура.
Книгата на Олеся Николаева „Съвременната култура и Православието” излиза за първи път на български език. Олеся Николаева е „забележителен поет”, както я представя във встъпителните бележки прот. В.Асмус; филолог по образование и православна по вероизповедание, тя е личност с активно обществено и църковно поведение и присъствие в Русия. Това е и първата среща на българските читатели с авторката, станала възможна с усилията на екипа на издателство „ОМОФОР” и фондация „Покров Богородичен”.
