"...Когато човек се стяга за
път, той трябва да знае целта на своето пътуване. Такъв е случаят
и с Поста. Постът е най-вече духовно пътуване, а неговата цел
е Пасха, „Празникът на Празниците”...
Често покаянието се свежда до равнодушно,
обективно изброяване на грехове и прегрешения, подобно признание
на виновен пред предявен от закона обвинителен акт... Но съвсем
друго нещо е изведнъж да осъзная, че съм се опетнил и съм загубил
своята духовна красота, че съм далече от истинския си „дом”, от
истинския си живот, и че в самата ми жизнена същност нещо драгоценно,
чисто и прекрасно безнадеждно е разрушено...
Великият Пост е време, когато трябва
особено да внимаваме за нещата, които казваме. Нашият свят е неимоверно
многословен, ние постоянно затъваме в думи, които са загубили
своето значение, а следователно и своята сила. Християнството
ни показва свещеното значение на словото – този наистина божествен
дар... Ако обмисляме и претегляме думите си, отново ще осъзнаем
техния дълбок и свещен смисъл...
Великият Пост, както казахме в началото,
е време, когато човек сякаш отново открива вярата, но също и живота
в неговото божествено значение, в неговата свещена дълбина. Въздържайки
се от храната, ние отново познаваме нейния вкус и се научаваме
да я получаваме от Бога с радост и благодарност. Прекратявайки
развлеченията, слушането на музика, ненужните разговори и повърхностните
разсъждения, ние отново разбираме най-великата ценност на отношенията
с човека, с човешката дейност и с изкуството. И разбираме това,
само защото отново сме разбрали Самия Бог, защото сме се върнали
към Него. И в Него – към всичко, което Той ни е дал по Своята
безкрайна любов и милосърдие..."
Книгата е важно въведение в православното учение и практиката на поста. Богословски размисъл за духовните измерения на поста и значението на аскетичния подвиг за вътрешната промяна на личността в Църквата.
Протопрезвитер Александър Шмеман – православен църковен деятел, богослов, проповедник – е роден в Ревел през 1921 г. Средното си образование получава в Париж. През 1945 г. завършва парижкия Богословски институт и остава да преподава в катедрата по църковна история. През 1946 г. прием свещенството, а през 1951 г. се преселва в Ню Йорк заедно със съпругата си и трите си деца, приемайки поканата на Православната семинария „Св. Владимир”. През 1959 г. защитава в Париж докторска дисертация по литургически богословие. От 1962 г. заема поста декан на Православната семинария в Ню Йорк. Почетен доктор на много университети, неуморим проповедник. Умира на 13 декември 1983 г. в деня на преп. Герман Аляски, покръстител на Северна Америка в Светото Православие.
