"...Нека кажем откровено: каквото
в тялото е душата, това са в света християните. Душата е разпръсната
по всички членове на тялото, а християните – по всички градове
на света. Душата обитава в тялото, но тя не е от тялото; и християните
обитават в света, но не са от света. Невидима, душата се пази
във видимо тяло, и християните се знаят, бидейки в света, но невидимо
остава тяхното богопочитание. Плътта мрази душата и води война
против нея, макар в нищо да не е онеправдана, защото [душата]
й пречи да се ползва от удоволствията; и светът мрази християните,
макар в нищо да не е онеправдан от тях, понеже се противопоставят
на неговите удоволствия. [А] душата обича мразещата я плът и членовете
[на тялото]; и християните обичат мразещите ги. Душата е заключена
в тялото, но сама го поддържа. И християните са държани в света
като в затвор, но сами поддържат света. Безсмъртна, душата живее
в смъртно убежище. И християните живеят сред смъртни, като очакват
безсмъртие в небесата. Ощетявана в ястие и питие, душата става
по-добра. И християните, наказвани ежедневно, се увеличават все
повече. Бог им е отредил такъв пост и те нямат право да се отклоняват..."