"...Християнството е едва ли
не единственият мироглед в света, който е убеден в неизбежността
на собственото си историческо поражение...
В перспективата на земната история
не се очаква световно-историческо тържество на Евангелието, а
световно господство на антихриста...
Хората ще създадат такъв начин на
живот, такова общество, в което няма да можем да намерим Христа.
И това ще бъде краят на историята...
В това царство на антихриста, което
описва Апокалипсиса, човекът ще има свобода – да избере този или
другия кандидат, да купи тази или другата марка хладилник. Но
няма да я има вертикалата... Свят, в който няма вертикала, няма
йерархия на ценности, е свят на пошлостта. Всичко е занижено.
Всичко е плоско. Всичко е еднакво. За всичко може да се съди и
решава по еднакъв начин. Ние и сегашната ни мода сме мерилото
на всичко. И човек забравя, че е призван към служение. Забравя,
че може да се живее само за онова, за което не е страшно да се
умре. И като забрави това, той, като начало, загубва и едно друго
знание – за това, че „има истини, за които не бива да се живее
и да се умира; има вторични истини, за които не трябва, за които
нямаме право да живеем и умираме”. Загубил небето над главата
си, човекобогът си присвоява правото да съди всички и всичко..."
Книга за последните времена и за времената изобщо; за църковното разбиране на историята и за нейните духовни измерения; за изпитанията на Църквата в контекста на „войнстващата толерантност” на нашето съвремие.
Дякон Андрей Кураев е професор в Свето-Тихоновския православен богословски институт в Москва, завеждащ катедра по богословие и апологетика, старши научен сътрудник на Катедрата по философия на религията и религиознание към Философския факултет на Московския държавен университет. Един от най-влиятелните съвременни руски православни публицисти. Самият той твърди, че публикува своите текстове „от безизходица” и добавя: „Нямам високо мнение за публицистичния си талант. Пиша по дадена тема само тогава, когато видя, че никой друг не го прави...”
