"...Защо Църквата придава толкова
голямо значение на иконата? Иконата не е обикновен образ, нито
декорация, нито дори илюстрация на Свещеното Писание. Тя е нещо
по-велико. Тя е обект на почитание и е съставна част на богослужението.
Църквата вижда в свещеното изображение не просто един от аспектите
на Православното учение, а цялостен израз на Православието. Иконата,
подобно на писменото и устното Предание, е едно от проявленията
на Свещеното Предание на Църквата и както ще видим в изследването,
иконата според учението на Църквата изцяло съответства на словото
на Писанието. „Това което думата съобщава чрез звука, нарисуваното
го прави явно чрез образа”, казва св. Василий Велики. А Отците
на Седмия вселенски събор потвърждават тези думи и добавят, че
„посредством тези два допълващи се начина придобиваме знание за
едни и същи реалности.”
Абсолютно невъзможно е да си представим
и най-малкото богослужебно последование в Православната Църква
без икона. Литургичният живот и Тайнствата на Църквата са неотделими
от образа... Често и с основание иконата се нарича „богословие
в образи”...
Всъщност църковното изкуство не само
отразява живота на Църквата в неговата сложност и дълбочина, а
е съставна част на този живот, тъй както клонът е част от дървото.
Предмет на почитание, иконата не е просто предизвикана или вдъхновена
от богослужението: те заедно формират единно цяло. Иконата допълва
и обяснява богослужението, добавяйки влиянието си върху душите
на вярващите... Ето защо както всичко в Църквата, църковното изкуство
има двойно измерение: неговата същина е непроменима и вечна, тъй
като тя изразява откровената истина, като в същото време тя е
безкрайно разнообразна по отношение на изразните форми, в зависимост
от различните времена и места. Следователно нашето изследване
ще бъде от една страна най-вече богословско, а от друга страна,
на историческо и археологическо равнище ще използва фактологичен
материал от археолозите и историците на светското изкуство..."