"...Свещеникът винаги трябва
да се държи просто, да бъде себе си с всички хора. А с децата
това е особено важно. Той не бива да се преструва на някакъв приятел,
да заиграва с детето. Необходимо е да бъде напълно сериозен, да
бъде като баща или дядо; да говори с детето като възрастен. Но
да казва разбираеми за детето неща. Детето не се нуждае от умуване,
не са му необходими сложни обяснения. Трябва просто и сериозно
да му се обясни какво не е наред при него, да му се обясни по
подходящ начин, който то разбира и приема, че да се постъпва така
е лошо. Но най-важното в случая е детето да почувства в духовника
любов, да почувства топлината и светлината, която носи Божията
благодат.
Детето няма да разбере всичко с ума
си, но ако го почувства, свещеникът ще стане за него любимо същество
и то винаги ще иска да отиде при него и да сподели какво лошо
е направило. Ще почувства тази нужда със сърцето си, макар че
може би няма да я осъзнае. Тогава детето ще се кае със сълзи,
ще се поправя, ще се труди и ще се стреми към този, който се е
докоснал до душата му с топла и любяща ръка..."
Сборник, съставен от лекции, прочетени от протойерей Владимир Воробьов в Православния Свето-Тихоновски богословски институт през 1996 година. В сбита, конспективна форма авторът говори за различията между душевния и духовния живот, за проблемите на християнското възпитание на децата, за правилното и изкривено разбиране на тайнството Покаяние, за духовната и психиатрична помощ, която пастирите могат да окажат на своите пасоми.
Протойерей Владимир Воробьов е Ректор на Православния Свето-Тихоновски богословски институт в Москва.
