"...Дисциплината Биоетика възникна
като отговор на съвременната технология: изумителното развитие
през последните години на различни медицински методи и процедури,
насочени към създаването и поддържането на биос, т. е. на човешкия
живот в неговия преди всичко физически (биологически) аспект…
Ако искаме да останем верни на православното
виждане, единственият възможен отговор на въпроса за запазване
на нравствените и духовните ценности в съвременния технологизиран
свят трябва напълно да се основава на библейската и светоотеческата
антропология: това е виждането за човешката личност, създадена
по Божи образ и призвана да израства към действителното постигане
на Божието подобие. С думите на св. апостол Павел, ние сме призвани
към живот на истинска „свобода”: такава, с която живеем в Бога
и за Бога чрез присъствието в нас и освещаващата сила на Светия
Дух.
В съответствие с това биоетиката
е наука, която по самата си природа е богословска. Крайният смисъл
на човешкото съществуване може да се постигне в стремежа към теосиса
(обожествяването) – вечното общуване с Трите Лица на Светата Троица.
Тъкмо това общение определя отношението ни с другите и със Самия
Бог. Като богословска дисциплина биоетиката разглежда вътрешно
присъщите ценности на човешкия живот и способите, чрез които биомедицинската
технология действително може да служи на крайната цел на живота
– участието ни като личности в личностния живот на Триединния
Бог. От такава гледна точка биоетиката се схваща като функция
на християнското нравствено богословие. Най-главната й задача
е да постигне и да реализира (в Църквата и в света като цяло)
онези условия, които са необходими на отделния християнин да осъществи
и изпълни съществуванието си според познатия възглас на просителната
ектения: „християнска кончина на нашия живот, безболестен, безгреховен
и мирен край...”
Книгата представя православен поглед върху най-новите постижения в областта на биомедицинските технологии. Тя е размисъл за моралните въпроси, пред които се изправят свещениците, пастирите на Църквата, медицинските специалисти и миряните в стремежа си да узнаят Божията воля и да съхранят най-важните човешки ценности в процеса на прилагане на тези технологии. В опита си да намери критерий за отговор, авторът се осланя на Свещ. Писание и на светоотеческата традиция.
Отец Джон Брек е един от водещите православни богослови-библеисти. Той работи в областта на новозаветната екзегетика и херменевтика, етически и догматически въпроси, съотнесени към Свещ. Писание. Отец Джон в продължение на много години е професор в редица престижни световни богословски школи. Основно той е професор по Нов Завет и Етика в семинарията „Св. Владимир” (Ню Йорк) в периода от 1984 до 1996 г.; води лекции в православния богословски институт „Св. Сергий”, Париж; в богословски факултети в Румъния; в Института за православни християнски изследвания в Кеймбридж и др. Наред с настоящата книга той е издал и много други ценни трудове, които несъмнено са принос както за православното богословие, така и за богословската наука като цяло. Едни от най-важните негови работи са Spirit of Truth, The Origins of Johannine Pneumatology, 1991 и Scripture in Tradition, The Bible and its Interpretation in the Orthodox Church, 2001. Той е бил дълъг период от време главен редактор на St Vladimir’s Quarterly, където публикува много свои изследвания.
