Книгата на проф. д-р Йеротич „Учението на свети Йоан Лествичник и нашето
време” съдържа цикъл от шест лекции, в които той поставя за разглеждане
няколко основни теми от аскетическото учение на великия синайски подвижник
и търси допирните точки със съвременната дълбинна психология и психосоматична
медицина. Книгата не е изолирано явление, а се вплита по органичен начин
в цялостното му творчество и е включена в поредицата от книги, в които
той свързва учението на големите църковни отци – св. Марк Подвижник,
св. Исаак Сириец, св. Максим Изповедник и св. Йоан Лествичник с епохата
и духовната култура на нашето време. Както навсякъде, така и тук проф.
Йеротич изгражда своя анализ върху здравата основа на класическите текстове
на светоотеческата литература (в случая с настоящата книга върху – Лествицата
на св. Йоан Лествичник), но също и върху най-значимите съвременни богословски
достижения, свързани с имената на богослови като Пергамския митрополит
Йоан Зизиулас, Христос Янарас, еп. Атанасий Йевтич, прот. Александър
Шмеман, Павел Евдокимов, прот. Йоан Майендорф и др.
Академик д-р Владета Йеротич е роден през 1924 г. в Белград, където
е завършил гимназия и Медицински факултет. Специализирал е невропсихиатрия
и психотерапия в Швейцария, Германия и Франция, а по-късно учи психология
и богословие. В продължение на дълги години той работи като ръководител
на Психотерапевтичното отделение в болницата „Драгиша Мишович” в Белград
и има значителен принос за цялостното развитие на психотерапията в Сърбия.
Освен в областта на психологията и психиатрията, той има задълбочен
интерес и към тяхната връзка с литературата, както и към културната
антропология, а по-късно се насочва и към граничната област между религията
и психотерапията. Д-р Владета Йеротич е редовен член на Медицинската
академия и на Сръбската академия на науките, а от 1985 г. и до днес
е професор в катедрата по Пастирска психология към Белградския богословски
факултет на Сръбската православна църква. От 1997 г. той е ръководител
на новооснования с благословението на Негово Светейшество патриарх Павле
Пастирски консултативен център в Белград, където работи с екип от богослови,
психолози, педагози, социални работници и други специалисти по проблемите
на пастирската психология и медицина. Проф. Йеротич има публикувани
многобройни книги, студии, статии, лекции и есета в Сърбия и в чужбина,
които са плод на неговата дългогодишна работа като психиатър и психотерапевт,
като вярващ човек и богослов, което го нарежда сред малкото съвременни
православни учени в тези области. От неговото богато творчество могат
да се посочат някои по-значими трудове: Психоанализа и култура
(1974), Болест и творчество (1976), Между авторитета и
свободата (1980), Невротичните явления на нашето време
(1981), Неврозата като предизвикателство (1984), Даровете
на нашите родители (І част 1984), Човекът и неговата идентичност
(1988), Юнг между Изтока и Запада (1990), Мистичните състояния,
видения и болести (1992), Даровете на нашите родители
(ІІ част 1993), Психологическото и религиозното битие на човека
(1994), Вяра и нация (1995), Старото и новото в християнството
(1996), Християнството и психологическите проблеми на човека
(1997), Индивидуация и (или) обожение (1998), 50 въпроса
и 50 отговора от християнско-психотерапевтичната практика (2000),
Духовни разговори (2000), Остават само делата на любовта
(2000), Мъдри като змии и незлобливи като гълъби (2001) и др.
В цялата си научна практическа дейност проф. Йеротич
се опитва да постави за разрешаване екзистенциалните проблеми на човека
и да посочи начина, по който светоотеческото богословско и подвижническо
предание може да помогне на съвременната психология. Той се занимава
успешно с най-дълбоките измерения на човешкия духовен живот в контекста
на съвременните научни постижения на философията и психологията (особено
на дълбинната психология) и в светлината на религията, преживяна в условията
на съвременния свят. Неговото творчество е едно забележително и до голяма
степен пионерско дело в доближаването и диалога на две твърде сродни
научни (и не само научни) дисциплини: богословието и психологията, които
изследват тайните на човешкото съществуване. В него той е изпълнил на
практика древния християнски аскетически и педагогически идеал: да говорим
само за това и само от това, което предварително сами сме вкусили с
цялото си същество и затова неговата мисъл като богослов и християнски
психотерапевт извира от опита и събитието на вярата и участието в живота
на Църквата. В цялото си творчество той поставя за решаване редица актуални
за съвременната психология въпроси и търси тяхното решение в светлината
на Христовото Евангелие и опитната мъдрост на светоотеческата богословска
традиция.
