"...Научи се да владееш времето
и каквото и да правиш, каквото и да бъде напрежението, в бурята
и трагедията, или просто в онази суета, в която живеем постоянно,
ще съумееш да запазиш спокойствие, да стоиш неподвижно в дадената
минута лице в лице с Господа, в мълчание или с думи. Ако ползваш
думи, можеш да принесеш на Бога всичко наоколо, цялата обкръжаваща
те буря. Ако мълчиш – можеш да стоиш в „окото” на циклона, където
цари покой, предоставяйки на бурята възможността да буйства около
теб, докато ти си там, където е Бог, в единствената точка на абсолютната
устойчивост. Но тази точка на абсолютна устойчивост не е точка,
в която нищо не се случва. Събирайки се в тази точка, всички противодействащи
си напрежения се уравновесяват помежду си и биват удържани в мощната
Божия ръка...
Истинското безмълвие е нещо пределно
интензивно, то притежава качеството „гъстота”, плътност, то е
реално, то е истинско и живо. Спомням си епизод от живота на подвижниците
в пустинята...
Ако искаме да наблюдаваме как гората
или полето се пробуждат и съживяват птиците, първо трябва да станем
преди тях; трябва да бъдем в състояние на изострено живо внимание,
напълно будни преди да се събуди първата птица и дори преди птиците
да знаят, че е настъпило утрото...”