Бракът като подвижничество Митрополит Антоний Сурожки Превод Олга Иванова и София Ангелова Съставител и редактор Михаил Шиндаров 2003 г., първо издание формат А5, 96 с. ISBN 954-9700-30-5 цена 3,00 лв. [изтегли откъс] [за поръчки online] [разпространители] [още книги]

Какво е духовното значение на християнския брак? Защо бракът и монашеството обикновено се противопоставят? Може ли да се говори за някакво „духовно предимство” или подчинение между тях? Ако сведем предназначението на брака до една последица на грехопадението, няма ли да превърнем брачната радост и преумножаването на живота в заслуга на злото? Нима брачният живот на монасите, венчани за Църквата, е отложен до края на земния (им живот), а Христовите невести са само сгодени до началото на вечността? В предложените на читателя текстове митрополит Антоний Сурожки търси отговори на такива въпроси.

Митрополит Антоний Сурожки (19 юни 1914 – 4 август 2003 г.) е ръкоположен в йеромонашески сан през 1948 г. След това бъдещият архиерей е изпратен на пастирско служение във Великобритания; следва епископска хиротония (1957 г.); архиепископ на Руската православна църква за Великобритания и Ирландия (1962 г.). От 1963 г. е Патриаршески екзарх на Западна Европа, а от 1966 г. и митрополит към Московския патриархат. Митрополит Антоний е освободен от тази длъжност по собствено желание през 1974 г., за да се посвети изцяло на пастирска дейност. Участва в делегацията на Руската църква на Световния съвет на църквите в Ню Делхи през 1961 г. и в Женева през 1966 г.

Дълги години митрополит Антоний носи православното свидетелство за Христа на Запад, проповядвайки в различни църковни общини, университетски аудитории, радио и телевизия в много страни по света, без да прекъсва връзката си с Руската църква. От 1969 г., в продължение на десетилетия чете радиобеседи по руските предавания на Би Би Си. Неговите посещения по време на комунистическото управление в Русия се превръщат в радостно и обнадеждаващо събитие за руското православие. Заслугите му са отбелязани с почетна докторска степен от няколко богословски факултета. Абърдийнският университет му присъжда тази титла („почетен доктор на богословието”) „за проповедта на Словото Божие и за обновяването на духовния живот в страната”; Кеймбриджкият университет и Московската духовна академия – за съвкупността от неговите научно-богословски, пастирски и проповеднически трудове.

2003 webmaster