издателска къща омофор

книги

Избрани беседи върху Евангелието според Йоан
Свети Йоан Златоуст

Превод от старогръцки Стоян Терзийски
Редактор доц. Иван Желев

2003 г., първо издание
формат А5 (145х210), 166 с.
ISBN 954-9700-31-3
цена 5,50 лв.

[изтегли откъс] [за поръчки online] [разпространители] [още книги]

Книгата е част от поредицата „Светоотеческо наследство” и съдържа осемнадесет избрани беседи на Свети Йоан Златоуст върху Евангелието според Йоан.

Св. Йоан Златоуст е една от най-значимите личности в историята на Православната църква. Забележителен подвижник, пастир, проповедник и богослов, той е оставил най-голямото по обем богословско творчество в Източната църква. От западните църковни писатели с него може да се сравни само Блажени Августин.

Роден е около 350 г. в сирийския град Антиохия. Пастирското му служение започва през 381 г. Изумителното му красноречие, което приобщавало към проповедта му слушатели от всички обществени групи, му спечелва името „Златоуст”, с което влиза в църковната история.
През 398 г. презвитер Йоан е хиротонисан за архиепископ на Константинопол.
Неговата смела и безпристрастна проповед му спечелва приживе много врагове – както сред управляващата аристокрация, така и някои църковни кръгове.

До края на живота си св. Йоан Златоуст е жертва на църковни интриги и преследване, които понася с търпение и вяра, като никога, дори по време на заточенията не прекратява своята мисионерска и проповедническа дейност.

Умира на 14 септември 407 г., по време на св. Литургия, след причастие със Св. Тайни. Последните му думи са завършекът на неговата молитва и живот: „Слава на Бога за всичко. Амин”.

Св. Йоан Златоуст е канонизиран за светец през 438 г.

"...Не чуваш ли Апостола, който казва: „Бъдете готови да се защитите срещу всеки, който ви иска сметка за вашата надежда” (1 Петр. 3:15)? А и Павел ни съветва същото с думите си: „Словото Христово да се вселява у вас изобилно с всяка премъдрост” (Кол. 3:16). Да, но какво отговарят на това онези, които са побезумни от търтеите? „Всеки благословен човек е простодушен” и „Който ходи в непорочност, ходи с увереност” (Притч. 10:9). Това е причина за всички злини, че повечето хора дори не знаят да привеждат свидетелствата на Писанията според това, което е нужно. Така е, защото тук не се говори нито за безразсъдния, нито за онзи, който нищо не знае, а за непорочния, за незлодееца, за човека имащ съвест. Ако беше така, щяха да са безполезни думите: „Бъдете умни като змиите и невинни като гълъбите” (Мат. 10:16). Но защо трябва да се говорят такива неща, щом тези думи не посрещат никаква необходимост? Така е, защото освен казаното и в останалите неща не сме постигнали успех, имам предвид в живеенето и в начина на живот, а във всяко отношение сме жалки и достойни за присмех и винаги сме готови да се обвиняваме един друг, но сме мудни в това да поправяме нещата, заради които ни обвиняват и упрекват. ...”

2003 webmaster