|
|
 |
|
|
|
|
 |
|
|
|
|
|
|
|
|
 |
|
Той с молитва мисли, с молитва философства. Усеща се, че през него говорят светлоносните души на великите православни подвижници и особено чудната душа на Симеон Нови Богослов. Той с молитва усеща Бога, с молитва усеща и цялата твар. Той е в молитвена връзка с всичко. Към това води Православието и само Православието. Душата цяла се събира в молитвата, и върви през това безкрайно мъчно нещо, наричано свят, водена от молитвата, защото молитвата е едничкият зрящ пътеводник на ума, сърцето и волята.
Владика Николай Велимирович е роден на 23 декември 1880 г. в с. Лелич, Южна Сърбия. Завършва богословие в Белград; специализира в Берн, Женева, Лондон и Петербург. Защитава докторат по богословие в Берн и по философия в Женева. След завръщането си от Европа през 1909 г. приема монашество в манастира Раковица. Преподава богословие в Белградската духовна академия.
Във войните от 1912 до 1918 г. участва активно като доброволец, проповядва и помага на пострадалите. През 1915 г. правителството го изпраща в Англия и Америка. Връща се през 1919 г., когато го избират за Жички епископ. През 1920 г. е преместен в Охридската архиепископия, но по настояване на Архиерейския събор и народа е върнат отново в Жича (1936 г.).
След окупацията на Югославия през 1941 г. е интерниран от германските нацисти и изпратен в злокобно известния концлагер Дахау заедно със сръбския патриарх Гавриил. Освободен през 1945 г., той не се връща в комунистическа Югославия, а през 1946 г. се преселва в САЩ. Пише и преподава до смъртта си на 18 март 1956 г. Умира, застанал в молитва, с разтворена Библия в ръце. До 1991 г. мощите му се пазят в американския сръбски манастир „Св. Сава” в Либъртсвил. След падането на комунизма в Югославия е изпълнено изказаното приживе горещо желание на Владика Николай – да бъде погребан на родна земя, в родното си село. Скоро след това той е канонизиран от Сръбската Православна Църква.
Борово красноречие (за Епископ Николай Велимирович, Езерни молитви) - в-к Култура
|
2003 webmaster