"...Ако ние като християни сме
свикнали да разглеждаме всеки аспект от живота си в светлината
на Божиите заповеди, то можем да изразим желанието си по отношение
на нашите деца така: християнското възпитание означава да помогнем
на децата да придобият „образ Божий“ (по думите на св. апостол
Павел). На гръцки думата за възпитание е morphosis (формиране,
образуване). Св. апостол Павел говори за Христа, Който „бидейки
в образ Божий, ...прие образ на раб“ (Фил. 2:6,7). Както казват
отците, „Бог стана човек, за да може човек да стане бог“. Тук
виждаме връзката между възпитанието и Божия план за спасението
ни. Всичко, за което ще говорим, може да се сведе до това: какъв
образ искаме за своите деца?
Ако целта на нашия живот е да достигнем
святост, това означава, че всеки момент има изключително значение;
всичко в живота си трябва да вършим с мъдрост. Човешката мъдрост
обаче не е достатъчна за живот според Христовите заповеди. Без
Христа не можем да постигнем нищо божествено. Бог ни даде Своя
живот, но ние си оставаме винаги Негови творения; следователно
всички ние – не само духовниците – трябва да питаме Бога
какво да правим, какво да казваме и как да се изразяваме. При
отглеждането на децата нито знанията по детска психология, нито
дори добрата интуиция ще доведат сами по себе си до вечно Съществуващия,
ако не призоваваме с молитва Божията благодат. Трябва да се молим
– сутрин, вечер, във всеки момент, когато имаме нужда да знаем
Божията воля, и да се научим да разпознаваме Божиите внушения.
Именно чрез молитвената практика достигаме най-високата си цел
– да се спасим и да помогнем на децата си да достигнат вечен живот..."