издателска къща омофор

книги

Шест слова за свещенството
Свети Йоан Златоуст

Превод от старогръцки, предговор и бележки Светослав Риболов
Езикова редакция Стоян Терзийски
Богословска редакция проф. Тотю Коев

2005, първо издание
формат 145х210 mm, 148 с.
ISBN 954-9700-45-3
цена 5.50 лв.

[изтегли откъс] [за поръчки online] [разпространители] [още книги]

Съчинението очертава особената роля и висота на свещеническото служение. В него се набелязват основните изисквания към кандидатите за свещеници и епископи и се говори за трудностите на служението на свещеника.

Чисто формално, съчинението е изградено като диалог, но диалогичната част е толкова малка, че можем да го приемем като сборник от няколко слова, подобни на беседите, които се произнасят на богослужение.

Гръцкият учен и голям познавач на Златоустовото творчество, П. Христу, смята, че словата по-скоро би следвало да се възприемат като глави на единно съчинение, а не като реторически слова.

Това сравнително ранно съчинение на Златоуст остава едно от най-четените светоотечески съчинения и до днес. По тази причина е запазено в много ръкописи, които обаче в голяма степен са срещнали намеса от по-късни преписвачи. Затова се е наложило то да бъде обработвано и променяно с всяко от многобройните си издания по новонамерените към съответния момент ръкописи.

На новобългарски език за първи път това произведение излиза през 1906 г., но преведено от руски превод, който в много пунктове изобщо не отговаря на оригинала или се отклонява така, че да замъгли иначе ясния текст на светия отец.

При настоящия превод Все пак се има предвид направеното през 1906 г.

Св. Йоан Златоуст е една от най-значимите личности в историята на Православната църква. Забележителен подвижник, пастир, проповедник и богослов, той е оставил най-голямото по обем богословско творчество в Източната църква. От западните църковни писатели с него може да се сравни само Блажени Августин.

Роден е около 350 г. в сирийския град Антиохия. Пастирското му служение започва през 381 г. Изумителното му красноречие, което приобщавало към проповедта му слушатели от всички обществени групи, му спечелва името „Златоуст”, с което влиза в църковната история.

През 398 г. презвитер Йоан е хиротонисан за архиепископ на Константинопол.
Неговата смела и безпристрастна проповед му спечелва приживе много врагове – както сред управляващата аристокрация, така и някои църковни кръгове.

До края на живота си св. Йоан Златоуст е жертва на църковни интриги и преследване, които понася с търпение и вяра, като никога, дори по време на заточенията не прекратява своята мисионерска и проповедническа дейност.

Умира на 14 септември 407 г., по време на св. Литургия, след причастие със Св. Тайни. Последните му думи са завършекът на неговата молитва и живот: „Слава на Бога за всичко. Амин”.

Св. Йоан Златоуст е канонизиран за светец през 438 г.

"...Преди аз се надсмивах над светските управници, че раздават почести, без да обръщат внимание на душевната добродетел, а на богатство, преклонна възраст и влиятелност. Когато обаче научих, че същата нелепост е проникнала и в нашата Църква, това вече не ми се струваше толкова лошо. Чудно ли е да правят тази грешка светските люде, които търсят прослава от народа и правят всичко за пари, щом и тези, които се преструват, че са се освободили от подобни недостатъци, не постъпват по-добре от тях, а макар и да се стремят към небесното, сякаш им предстои решение за декари ниви или нещо подобно, поставят случайни хора нелепо да се грижат за онова, за което единородният Син Божи прие да унижи славата Си, да стане човек, да вземе образ на раб, да претърпи оплюване и плесници и чрез плътта да умре от позорна смърт? И при това те не спират дотук, а прибавят още по-голяма нелепост: не само избират недостойните, но и отхвърлят подходящите. Като че ли трябва устойчивостта на Църквата да се увреди от две страни или като че не стига едната причина, за да разпали Божия гняв, те добавят друга, не по-малко сериозна. Мисля, че е еднакво унищожително да се отстраняват полезни хора и да се допускат безполезни. Това става, за да не може стадото Христово отнийде да намери утеха и да поеме глътка въздух. Не заслужава ли това хиляди мълнии? Геена по-ужасна от онази, с която ни заплашва Господ? Понася и търпи тези зли дела Онзи, Който не иска „смъртта на грешника, но да се отвърне грешникът от пътя си и да бъде жив”. Човеколюбието Му превъзхожда удивлението, а Неговото милосърдие превишава техния възторг. Християните разсипват принадлежащото на Христа по-лошо от враговете и неприятелите, а Той Благият още е милосърден и призовава за покаяние. Слава Тебе Господи, слава Тебе! Каква бездна на човеколюбие има у Тебе!? Какво богатство от дълготърпение!? Тези, които с Твоето име от прости и незнатни са станали почитани и именити, използват тази чест против Онзи, Който ги е почел, дръзват немислимото, оскърбяват светините като отблъскват и прогонват доблестните, за да могат порочните преспокойно и без никакъв страх да разрушат всичко, което поискат..."

2003 webmaster