Ако вярваме в Църквата, изучаването на нейното минало трябва да има само една цел – отново и отново да търсим и да усвояваме всичко от нейното учение и живот, което е наистина вечно, тоест, което преодолява понятията „минало”, „настояще” и „бъдеще” и е в състояние да преобрази живота и във всяко време при всички обстоятелства.
За да останат опитът ни от Църквата и християнският ни живот кръщелни, тоест отзи опит да се съотнесе към Кръщението като към свой източник и насъщна храна, необходимо е да възстановим в истинския смисъл на Кръщението – неговото същинско съдържание, смисъл и действие. Защото то е с нас, както винаги и било – неизцменно в същността си и в обрезите ки.
Протопрезвитер Александър Шмеман – православен църковен деятел, богослов, проповедник – е роден в Ревел през 1921 г. Средното си образование получава в Париж. През 1945 г. завършва парижкия Богословски институт и остава да преподава в катедрата по църковна история. През 1946 г. прием свещенството, а през 1951 г. се преселва в Ню Йорк заедно със съпругата си и трите си деца, приемайки поканата на Православната семинария „Св. Владимир”. През 1959 г. защитава в Париж докторска дисертация по литургически богословие. От 1962 г. заема поста декан на Православната семинария в Ню Йорк. Почетен доктор на много университети, неуморим проповедник. Умира на 13 декември 1983 г. в деня на преп. Герман Аляски, покръстител на Северна Америка в Светото Православие.
