"...Когато човек се стяга за
път, той трябва да знае целта на своето пътуване. Такъв е случаят
и с Поста. Постът е най-вече духовно пътуване, а неговата цел
е Пасха, „Празникът на Празниците”...
Често покаянието се свежда до равнодушно, обективно изброяване
на грехове и прегрешения, подобно признание на виновен пред предявен
от закона обвинителен акт... Но съвсем друго нещо е изведнъж да
осъзная, че съм се опетнил и съм загубил своята духовна красота,
че съм далече от истинския си „дом”, от истинския си живот, и
че в самата ми жизнена същност нещо драгоценно, чисто и прекрасно
безнадеждно е разрушено...
Великият Пост е време, когато трябва особено да внимаваме за нещата,
които казваме. Нашият свят е неимоверно многословен, ние постоянно
затъваме в думи, които са загубили своето значение, а следователно
и своята сила. Християнството ни показва свещеното значение на
словото – този наистина божествен дар... Ако обмисляме и претегляме
думите си, отново ще осъзнаем техния дълбок и свещен смисъл...
Великият Пост, както казахме в началото, е време, когато човек
сякаш отново открива вярата, но също и живота в неговото божествено
значение, в неговата свещена дълбина. Въздържайки се от храната,
ние отново познаваме нейния вкус и се научаваме да я получаваме
от Бога с радост и благодарност. Прекратявайки развлеченията,
слушането на музика, ненужните разговори и повърхностните разсъждения,
ние отново разбираме най-великата ценност на отношенията с човека,
с човешката дейност и с изкуството. И разбираме това, само защото
отново сме разбрали Самия Бог, защото сме се върнали към Него.
И в Него – към всичко, което Той ни е дал по Своята безкрайна
любов и милосърдие..."