| |
|
 |
Вестители на Божието
царство
прот.
Александър Мен
Превод от руски Добринка
Савова-Габровска
Богословска редакция Димитър
Попмаринов
Коректор Венета Дякова
Дизайн на корицата Божидар
Чемширов
2006 г., руска
формат 145мм х 215мм, 504 с.
ISBN 10 954-9700-51-8
ISBN
13 978-954-9700-51-0
цена 12, 80 лв.
[изтегли
откъс] [за
поръчки online] [разпространители]
[още книги]
|
Тази книга e за библейските пророци от Амос до Реставрацията (VIII-IV
в. пр. Хр.) Пророците са най-трудни за тълкувателите на Библията.
Рядко на света са се появявали хора като тях, до такава степен устремени
към бъдещето; на провиденциалния им взор е било дадено да преодолее
преградата на времето и образът на Божия Помазаник е бил за тях жив,
почти осезаем.
Пророците и днес за нас са предвестници на Истината. Те са постоянните
спътници на човечеството; гласът им звучи навсякъде, където се почита
Библията; ликовете им ни гледат от тавана на Сикстинската капела и от
стените на староруските храмове; поети преразказват словата им, музиканти
се вдъхновяват от тях, а в тревожния век на световни войни призивите
и предупрежденията на пророците звучат така, сякаш са казани днес. Но
основното им значение не е в това. Те са ни скъпи като учители на вярата
и живота. Псалмите, химните и пророчествата, в които тези велики боговидци
са въплътили вътрешния си опит, вече над двайсет и пет века намират
жив отклик във всяко религиозно сърце.
Александър Владимирович Мен е роден на 22 януари 1935 г. в гр. Москва.
Става дякон на 1 юни 1958г., а от 1960 г. е ръкоположен за свещеник.
Успоредно със своето енорийско служение успява да завърши задочно Ленинградската
семинария и Московската духовна академия. Прот. Александър Мен започва
да пише още в началото на 50-те. По-важните му книги са : „В търсене
на Пътя, Истината и Живота” – история на религиите в седем тома, „Как
да четем Библията”, речник по библиология. Със своите многобройни книги
и статии и чрез блестящия си проповеднически дар о. Ал. Мен успява в
годините на див атеизъм да обърне хиляди хора към Христа.
На 9 септември 1990 г., неделя, прот. Александър Мен е съсечен с брадва
на път за енорийската си църква.
|
"...Съвременният
човек, говорейки за библейския пророк, неволно си представя легендарна
личност, едва различима сред пъстрата тъкан на сказанията, принадлежаща
към почти митическите времена. А всъщност образите на пророците,
в сравнение с образите на други религиозни реформатори, почти
са освободени от фолклорните драпировки; източниците, съдържащи
се в Свещ. Писание представляват от само себе си свидетелство
с висока историческа достоверност. За Питагор или Буда ние знаем
от сравнително по-късните предания, за Конфуций или Сократ – от
спомените на учениците им, а пророците ни оставят собствените
си творби, които не само че разкриват съдържанието на проповедта
им, но и позволяват да се надзърне в скритите кътчета на душата
им, да се почувства биенето на сърцето им.
Изобщо пророците-писатели принадлежат към онази
епоха в израилската история, когато легендите не възникват толкова
лесно. Ако Моисей или Илия все още са заобиколени от свръхчовешки
ореол, то започвайки от Амос сведенията в Библията за пророците
почти изцяло са лишени от елементите на легендарност. Ние виждаме
на страниците но Писанието истинските им човешки черти.
Поразява и това колко многостранни са тези
изключителни хора. Те са пламенни народни трибуни, каращи тълпата
да замира в мълчание; те са смели борци, хвърлящи обвинение към
силните на този свят; в същото време те застават пред нас като лирически
поети, като чувствителни натури, лесно раними и страдащи. От една
страна те обичат да поразяват въображението на масите със странни
думи и жестове, лесно може да ги вземеш за безумни или пияни, а
от друга – това са мислители с широк кръгозор, майстори на словото,
добре познаващи литературата, вярванията, обичаите и политиката
на своето време.
Благодарение на това пророците постоянно се
показват като че ли в две лица; това са хора, неразривно свързани
със своя народ и с епохата си, в която здраво се вписват, и трудно
може да ги разбере човек, ако ги отдели от историческия фон; същевременно
това са вдъхновени Божи вестители, чиято проповед отива безкрайно
по-надалеч от страната им и от времето им.
„Пророческото виждане, изплуващо от подсъзнателните
дълбини на човешката душа, не е подвластно на закона... Тук ние
присъстваме на истински акт на творчество, при който в света навлиза
нещо ново” – казва Арнолд Тойнби. Това безспорно е справедливо,
но само по отношение на мистическите източници на пророческата проповед,
а по формата си тя не може да бъде нещо изолирано, да бъде само
плод на лично вдъхновение. Като хора на своето време, пророците
споделят особеностите на древното източно мислене и си представят
Вселената в светлината на вавилонската наука; често следват похватите
на източните прорицатели и подобно на всеки писател, изпитват върху
си литературни влияния. Ето защо, за да разберем правилно пророческите
книги, трябва да имаме представа за културната атмосфера на тяхното
време..." |
|
