"...Защо Църквата придава толкова
голямо значение на иконата? Иконата не е обикновен образ, нито
декорация, нито дори илюстрация на Свещеното Писание. Тя е нещо
по-велико. Тя е обект на почитание и е съставна част на богослужението.
Църквата вижда в свещеното изображение не просто един от аспектите
на Православното учение, а цялостен израз на Православието. Иконата,
подобно на писменото и устното Предание, е едно от проявленията
на Свещеното Предание на Църквата и както ще видим в изследването,
иконата според учението на Църквата изцяло съответства на словото
на Писанието. „Това което думата съобщава чрез звука, нарисуваното
го прави явно чрез образа”, казва св. Василий Велики. А Отците
на Седмия вселенски събор потвърждават тези думи и добавят, че
„посредством тези два допълващи се начина придобиваме знание за
едни и същи реалности.”
Абсолютно невъзможно е да си представим и най-малкото богослужебно
последование в Православната Църква без икона. Литургичният живот
и Тайнствата на Църквата са неотделими от образа... Често и с
основание иконата се нарича „богословие в образи”...
Всъщност църковното изкуство не само отразява живота на Църквата
в неговата сложност и дълбочина, а е съставна част на този живот,
тъй както клонът е част от дървото. Предмет на почитание, иконата
не е просто предизвикана или вдъхновена от богослужението: те
заедно формират единно цяло. Иконата допълва и обяснява богослужението,
добавяйки влиянието си върху душите на вярващите... Ето защо както
всичко в Църквата, църковното изкуство има двойно измерение: неговата
същина е непроменима и вечна, тъй като тя изразява откровената
истина, като в същото време тя е безкрайно разнообразна по отношение
на изразните форми, в зависимост от различните времена и места.
Следователно нашето изследване ще бъде от една страна най-вече
богословско, а от друга страна, на историческо и археологическо
равнище ще използва фактологичен материал от археолозите и историците
на светското изкуство..."