"...Заемем ли се да изучаваме
историческото си място или по-точно на типовете благочестие, създадени
от историческото ни положение, можем обективно и безпристрастно
да видим, че различни категории хора, които не споделят едно разбиране
за религиозното призвание на човека. Всяка от тези групи носи
своите положителни и отрицателни черти и е много вероятно именно
сборът на тези черти да дава правилния облик на многостранния
християнски живот. Когато класифицираме типовете религиозен живот
в православието, трябва обаче винаги да отчитаме, че заедно с
характерните и завършени представители на един или друг тип, религиозният
живот на повечето хора представлява смесица на два или дори на
повече типа. В същото време, докато класифицираме и определяме
е много трудно да останем в рамките на безпристрастието и обективността,
защото всеки естествено се привлича от онова разбиране на християнството,
което е свойствено за него самия, и се отблъсква от разбирането,
което му е чуждо. Може само да се положат всички усилия за избягване
на тази пристрастност.
Когато наблюдаваш вярващи хора, говориш с тях или четеш книги
и списания, веднага се набива на очи невероятното разнообразие
в начините, по които се разбира духовният живот. Ако се опитаме
да сведем това многообразие до някакви, малко или много определени
групи, то на мен ми се струва, че в момента тези групи са следните:
в православието съществуват синодален, законнически, естетически,
аскетичен и Евангелски тип благочестие.
Разбира се, това е до голяма степен условно разделяне. Животът
е далеч по-сложен. Много вероятно е да има и други категории,
които не ми се е удало да почувствам. Но такова условно подразделяне
помага за разбирането на много явления от нашия живот и до известна
степен дава възможност да се ориентираме в собствените си симпатии
и антипатии, в собствения си духовен път. Всеки духовен тип има
своя, на моменти много сложна история, свой собствен генезис;
всеки се определя от разнообразните условия, при които е възникнал.
Човек се оказва в една или друга група не само по силата на вътрешното
си влечение, но като че ли е предопределен за нея от средата,
от която е излязъл, от възпитанието и образованието си, от различни
влияния. Ще се опитаме да характеризираме всяка група от гледна
точка на нейното историческо възникване, да характеризираме нейните
нравствени качества, начин на живот, дори изкуство, силата на
разпространението й, творческите възможности, заложени в нея,
съответствието й със съвременните задачи на църковния живот..."