Настоящата книга повдига твърде актуалната днес тема – проблемът за
младостарчеството. В изследването си авторът остава верен на своя маниер:
опитвайки се да се добере до източниците на това болезнено явление,
той изважда на повърхността множество болезнени проблеми с богословски,
нравствен, психологически и социологически характер.
Книгата едновременно въвежда в проблематиката на поставената тема и
въвлича в остра полемика. Затова в нея ще намерят повод за размисъл
и богословите, които се интересуват от проблемите на догматическото,
нравственото, пастирското и сравнителното богословие, и младите пастири,
които се сблъскват с енорийски проблеми, и миряните, потърпевши от неумело
и авторитарно пастирско обгрижване, а и въобще всички читатели, свикнали
да мислят, преди да вземат сериозни решения. Книгата, както казва самият
автор, подканва към диалог и призовава към лична отговорност.
Независимо че вниманието на автора е обърнато към негативен момент от
пастирското управление, в книгата все пак явно прозират чертите на истинския
пастир. В нея е обрисуван идеалът за истински духовник, към който се
стремят всички стъпващи на пътя на свещеническото служение.
„Някои свещенослужители, които получават от Бога в тайнството Свещенство
право на духовно ръководство над паството, считат, че такова право означава
безпределна власт над душите на хората. Забравяйки, че отношенията между
духовника и духовните чеда трябва да се изграждат на основата на взаимното
уважение и доверие, такива пастири пренасят строго монашеското понятие
за безпрекословно подчинение на послушника спрямо стареца върху взаимоотношенията
между мирянина и неговия духовен отец. Те се вмъкват в проблеми от личния
и семейния живот на енориашите, като си позволяват да подчиняват пасомите,
забравяйки за дадената от Бога свобода, към която са призвани всички
християни (вж: Гал. 5:13). Подобни недопустими методи на духовно ръководство
в някои случаи се превръщат в трагедия за енориаша, който пренася своето
несъгласие с духовника върху цялата Църква. Такива хора напускат Православната
църква и нерядко стават лесна плячка за сектантите”.
Откъс от решение на Св. Синод на РПЦ от декември 1998 г.
Свещ. Владимир Соколов е клирик в храма, посветен на Деветимата Кизически
мъченици, в Москва. Директор е на неделно училище при същия храм, настоятел
на строящия се храм, посветен на светите равноапостоли Кирил и Методий.
Автор е на повече от 50 публицистични статии, както и на книгата, която
предлагаме на вашето внимание.