издателска къща омофор

книги

Младостарчеството и православната традиция
Свещеник Владимир Соколов

Превод Венета Дякова
Редактор Мариян Стоядинов
Коректор Лора Султанова

2006 г., руска, първо издание
формат 264 стр., меки корици
ISBN 10: 954-9700-61-5
ISBN 13: 978-954-9700-61-9
цена 6 лв.

[изтегли откъс] [за поръчки online] [разпространители] [още книги]

Настоящата книга повдига твърде актуалната днес тема – проблемът за младостарчеството. В изследването си авторът остава верен на своя маниер: опитвайки се да се добере до източниците на това болезнено явление, той изважда на повърхността множество болезнени проблеми с богословски, нравствен, психологически и социологически характер.

Книгата едновременно въвежда в проблематиката на поставената тема и въвлича в остра полемика. Затова в нея ще намерят повод за размисъл и богословите, които се интересуват от проблемите на догматическото, нравственото, пастирското и сравнителното богословие, и младите пастири, които се сблъскват с енорийски проблеми, и миряните, потърпевши от неумело и авторитарно пастирско обгрижване, а и въобще всички читатели, свикнали да мислят, преди да вземат сериозни решения. Книгата, както казва самият автор, подканва към диалог и призовава към лична отговорност.

Независимо че вниманието на автора е обърнато към негативен момент от пастирското управление, в книгата все пак явно прозират чертите на истинския пастир. В нея е обрисуван идеалът за истински духовник, към който се стремят всички стъпващи на пътя на свещеническото служение.

„Някои свещенослужители, които получават от Бога в тайнството Свещенство право на духовно ръководство над паството, считат, че такова право означава безпределна власт над душите на хората. Забравяйки, че отношенията между духовника и духовните чеда трябва да се изграждат на основата на взаимното уважение и доверие, такива пастири пренасят строго монашеското понятие за безпрекословно подчинение на послушника спрямо стареца върху взаимоотношенията между мирянина и неговия духовен отец. Те се вмъкват в проблеми от личния и семейния живот на енориашите, като си позволяват да подчиняват пасомите, забравяйки за дадената от Бога свобода, към която са призвани всички християни (вж: Гал. 5:13). Подобни недопустими методи на духовно ръководство в някои случаи се превръщат в трагедия за енориаша, който пренася своето несъгласие с духовника върху цялата Църква. Такива хора напускат Православната църква и нерядко стават лесна плячка за сектантите”.

Откъс от решение на Св. Синод на РПЦ от декември 1998 г.

Свещ. Владимир Соколов е клирик в храма, посветен на Деветимата Кизически мъченици, в Москва. Директор е на неделно училище при същия храм, настоятел на строящия се храм, посветен на светите равноапостоли Кирил и Методий. Автор е на повече от 50 публицистични статии, както и на книгата, която предлагаме на вашето внимание.

"Темата за младостарчеството днес стана една от централните теми на вътрешноцърковния живот. Това явление се преживява болезнено от цялата Църква – то беше предмет на обсъждане от Архиерейския събор, беше му посветено специално решение на Светия Синод, за него неведнъж е говорил в своите изявления и Светейшият Патриарх Алексий, то привлича вниманието на богослови и на църковната общественост.

Опасността от явлението младостарчество се заключава във факта, че то все повече придобива масов характер. То е квалифицирано, дадена му е определена оценка – това е признак, че явлението започна да се изживява. Но болестта не може да изчезне само в резултат на нейното откриване – трябва да се премине и курс на лечение. За по-успешно лечение е необходимо болестта да се изучи всестранно и да се осмислят нейните източници. Предвид важността на проблема, неговото обсъждане трябва да стане всеобщо дело. Съзнавайки несъвършенството на своя труд, авторът предлага книгата си като заявка за начало на такова обсъждане.

Книгата се състои от отделни статии, пряко или косвено засягащи темата за младостарчеството. Част от нея вече беше публикувана в различни православни периодични издания, но там, поради спецификата на медийния жанр, те бяха значително съкратени: премахнати бяха цели тематични откъси и важни за обсъжданата тема детайли и материали. В настоящото издание тези съкращения са възстановени. Статията „Нужен ли е разум в делото на спасението” се публикува за първи път. За настоящото издание всички статии бяха специално редактирани и допълнени с нови идеи и материал, илюстриращ основната тема на книгата. Затова от отделните статии фактически се получи цялостна книга.

Централната статия на книгата „Младостарчеството – характерна съблазън на нашето време” беше написана по поръчка на издателство „Даниловский благовестник” и по поръка на духовник. В книгата „Църковните изкушения”, издадена от издателството с благословението на Светейшия Патриарх Алексий, тази статия беше публикувана с големи съкращения. Статията предизвика многобройни отзиви и даде на автора нови материали за по-задълбочено изучаване на въпросната тема. Авторът счита за свой дълг да сподели с читателите натрупаните материали и своите размисли по този повод. Затова статията беше отново преработена и разширена.

Настоящата книга е покана за диалог; много аспекти на проблема засега остават неясни. Основните въпроси, които се разглеждат тук, са въпросите за произхода на болестта и съотношението на това явление спрямо светоотеческата традиция. Възможно е някои авторови формулировки да се сторят на читателите твърде остри, защото не всички проявления на болестта, които се разкриват в книгата, днес имат явно откроена форма. Но прогнозата за нейното протичане е необходима, защото без това не е възможно да се изяви видимо какво ни очаква в бъдеще, ако не предприемем действени мерки за лечение и профилактика на това заболяване. Остротата тук е предизвикана от тревогата на автора за нашето бъдеще. Ако читателят се проникне от същата тревога и успее да осъзнае цялата сериозност на постигналата ни духовна болест, авторът ще счита задачата си за изпълнена.

Свещеник Владимир Соколов"

2003 webmaster