"...Йоан обявил, че “Оня, Който
иде подире ми, е по-силен от мене” (Мат. 3:11). Това е последното
пророческо изказване на предтечата. Неговото служение отстъпва
пред това на Оня, който е не само обект на неговото пророчество,
но и на всички пророци преди него. В евангелието според св. Йоан,
Кръстителят обявява, че неговото служение е приключило: “Той трябва
да расте, пък аз да се смалявам“ (3:30). Свети ев. Лука набляга
на разликата между проповядването на Йоан и на Иисус: “Законът
и пророците бяха до Йоана: оттогава се благовествува царството
Божие, и всеки насиля да влезе в него” (16:16).
Първото изявление на Иисус Христос, “Покайте се, защото се приближи
царството небесно” има няколко възможни значения. Първото евангелие
отбелязва това като едновременно същност и тема в проповедите
на Кръстителя (3:2). Така Иисус удостоверява истинността на проповедите
на Своя предтеча; Той Се идентифицира като Оня, за Когото Йоан
е проповядвал.
Това също изяснява целта на Неговото въплъщение и Неговия живот
сред нас: царството небесно се е приближило. Помирението, общуването
с Бога и спасението са достъпни за цялото човечество. Небето е
слязло на земята, защото Самият Син Божий е станал човек, живее
сред човеци и общува непосредствено с тях.
Макар присъствието на царството да не е било винаги забелязвано
в началото, дори от апостолите, Господ Се открива на трима от
тях със Своята слава и власт непосредствено в Преображението.
Думите Му точно преди заслепяващото събитие на планината Тавор
не оставят никакво съмнение за връзката между неговото присъствие
и идването на Царството: “тук стоят някои, които няма да вкусят
смърт, докле не видят Царството Божие, дошло в сила” (Марк 9:1),
или “докле не видят Сина Човечески да иде в царството Си” (Мат.
16:28), или “докле не видят царството Божие” (Лука 9:27).
Едновременно с това се дава и същественото условие за влизане
в Царството – покаяние. Човек не може да се помири с Бога, да
общува с Него, или да очаква спасение без дълбока промяна в ума
(или сърцето). С други думи, човек трябва да възприеме цял нов
светоглед, ново отношение, да разпознае греховното си положение,
да изпита съжаление за него, да признае нуждата си от Спасителя
и да Му се довери..."