брой 2

Църквата, в която се причастяваме

"И когато ядяха, Иисус взе хляба и, като благослови, преломи го и, раздавайки на учениците, каза: Вземете, яжте, това е Моето тяло. И като взе чашата и благодари, даде им и рече: пийте от нея всички; защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове." (Мат. 26:26-28)

Църквата, в която се причастяваме

Православният християнин живее и расте духовно в Църквата, която пък диша и се храни от благодатта на извършващите се в нея тайнства. И така истинският живот на вярващия става неразделна част от мистичния (тайнствен) живот на Църквата.

Причастяването със Св. Тайни (Евхаристията) е най-осезаемата изява на присъствието на Христа в Църквата, най-непосредствената религиозна опитност и източник на животворяща благодат, която всеки православен христянин е призован да приема през целия си живот.

В този брой ви предлагаме текстове, тематично обвързани с тайнството Евхаристия. Техните автори са творили в различни времена и епохи - от ранните векове на Църквата до богослови, пишещи на език, близък до мисловната нагласа на съвременния човек.

Протоиерей Александър Мен е съвременен руски богослов и свещеник, трагично загинал преди няколко години. В книгата си "Православното богослужение - тайнство, слово и образ", откъс от който сме превели, той разказва за висшия свят на символи и реалности, водещи човека от временното към вечността; в него Евхаристията заема централно място.

Христос Янарас, известен гръцки православен богослов и философ, широко превеждан в цял свят, сега заема професорска катедра по философия в атинския институт за политически науки и международни изследвания. Името му се свързва с поколението на онези гръцки мислители, изразители на богословското пробуждане на православна Гърция през последните години, с откриването от гръцкото общество на духовните си извори и връщането на голяма част от интелигенцията към Църквата.

Протойерей Тома Хопко е един от най-изтъкнатите представители на съвременната американска православна мисъл, известен най-вече с книгата си "Основи на православието", издадена през 1989 г. с благословията на Теодосий, Вашингтонски Архиепископ и Митрополит на цяла Америка и Канада, откъс от която ви предлагаме.

Св. Кирил Иерусалимски (ок. 315-386 г.) по дарби, знания и служба е рядък светител, отличен богослов и класичен проповедник. В проповедта си той се разкрива като мисионер, катихет, догматик, екзегет, апологет и полемик. Негови думи са: "Нито една божествена тайна не бива да се проповядва без Светото Писание. Не вярвай и на мен, ако думите ми нямат доказателство из Божественото Писание."*

Св. Иоан Златоуст е един от най-великите Отци и учители на Православната църква, живял през IV в. Огромното му творчество съставлява част от съкровищницата на религиозната мисъл на човечеството.

От издателите

Прот. Александър Мен

Произход на Евхаристията

Пророк Иеремия (Иер. 31:32) предсказваше, че установяването на Новия завет няма да прилича на началото на Стария. И в действителност виждаме две рязко отличаващи се картини. Там - страшните подстъпи на Синай и тълпите народ, които не дръзват да се приближат до подножието на планината; тук - полутъмната горница и Учителя в обкръжението на Дванадесетте. Там - грохот и тръбни звуци, тук - тихия глас на Назарянина, произнасящ тайнствени думи. На Синай - единствено надежда, обещание, образ (дори на самият Мойсей не е по силите да съзерцава Славата Господня); на Тайната вечеря Месията дели трапеза с тези, които са Го възлюбили и им казва: "Който е видял Мен - видял е Отца."

Знаменателно е, че на древните икони, изобразяващи св. Троица (в това число и на св. Андрей Рубльов) главната тайна на християнската вяра е изобразена като трапеза на Тримата, съединени от любовта. От всички обичаи на религията на Завета Христос избра именно сакралната трапеза, за да я направи основополагаща мистерия на Църквата. Тя е призвана да включи верните в невидимия кръг на любовта и да ги съедини с Него - Господа и Учителя...

Такъв е произходът на Евхаристията.

Литургията е дошла при нас непосредствено от евангелските времена. Тя ни пренася в тази нощ, когато Господ за последен път пред смъртта си е беседвал с учениците си.

Във всичко следващ порядъка, установен на братските вечери, Иисус е пял псалми, произнасял е благодарствени молитви над храната, но вече не пасхалният агнец е знаменувал Завета, а Той, Сам - Месията, Богочовека. В Него се извършвало примирение на хората с техния Създател.

Разтревожени и смутени гледали апостолите Христа, когато в края на трапезата Той взел в ръце традиционната "Чаша на благодарението" и към обичайните слова добавил: "Тая чаша е новият завет с Моята кръв, която за вас се пролива." (Лука 22:20); когато, преломявайки пасхалния хляб, Той го назовал Свое Тяло.

Така жертвите на всички векове намират изпълнение и завършек в сионската горница, така копнежът за близост с Бога е утолен чрез Христовото благодарение, чрез Неговата евхаристийна Трапеза. Синът Човешки Го очаква Голгота. Тя е предречена от думите за Кръвта, която ще бъде пролята, за Плътта, която ще премине през смъртта. Но Христовите страдания не са просто гибел на Праведника, мъка на Неговата душа и тяло, а непостижимо отъждествяване на Светия с падналото човечество. Светлината низхожда в тъмнината. В лицето на Иисус Бог "взима греховете на света".

Никакви думи не могат да поберат тази тайна. Само това постигаме с вяра: в миротворството се проявява любовта Божия и тя действа в Христовите страсти нашего ради спасения.

Ставайки един от нас, приближавайки се към нас, Богочовекът се потапя в трагичното земно битие, в света, където властва злото. Въплъщението неизбежно води към Кръста. Новият завет се скрепява с Кръвта на Месията.

Това, което се случва на Лобното място и в градината на Йосиф от Ариматея не изменя видимия ред на нещата, но в съкровената дълбина на битието то извършва велик прелом. Галилейският Наставник, в Който обитава Божественото Слово, "пръв из мъртвите" донася Царството Божие на земята. Там може да влезе всеки, който свободно е приел Христа и който е намерил в Него Пътя, Истината и Живота.

Вечерята на Божия Син се превръща в мистична трапеза на единението на Църквата. Сам Господ заповядва да я "правим" в Негова памет. Пристъпвайки към Чашата, последователите на Христа, както казва апостол Павел, възвестяват за смъртта на Спасителя. Това не е обикновено възпоменание на минали събития. Всеки път тайнството ознаменува действителното пребиваване на Богочовека в Неговата Църква.

Хляб и вино! Проста човешка храна - това, с което поддържаме живота си... Но в Евхаристията те са Жертва на Завета, чрез която Христос отново се въплъщава сред нас. Оттогава насетне свещената Чаша непрестанно се възнася над света: в древните катакомби и средновековните събори, в центъра на големия град и в лагерите на смъртта, в тъмата на полярната нощ и в сърцето на пустинята. Благодатната сила на тайнството обема нашата планета, следвайки слънцето от изток до запад. Земята продължава своя бяг, но няма час, в който Евхаристията да не възвестява радостта на Изкуплението...

"Длъжни сме да разберем - казва презвитер Николай Афанасиев - че в Църквата няма свещенодействия, които се извършват сами за себе си или над отделни членове извън останалите, но че винаги и навсякъде свещенодейства Църквата като събрание на вярващите."

проф. Христос Янарас

Пасхалната трапеза

Днес мнозина, изглежда, са забравили за тази основополагаща истина, определяща и изявяваща Църквата. Църквата - това е събрание около Евхаристийната трапеза. Не учреждение, не религиозен институт, не йерархическа и админстративна структура, не здание и служебни кантори, но Божи народ, събиращ се за преломяването на хляба и благословението на Чашата - ето какво е Църквата. Някога "разпилените чада Божи" (Иоан. 11:52) сега са събрани в живото единство на църковното тяло. В Деяния на Апостолите срещаме първото писмено указание на основния принцип, конституиращ Църквата. Вярващите в апостолската проповед постоянно пребивават в "общуването, хлеболомението и молитвите" (Деян. 2:42). "А всички вярващи бяха заедно и всичко им беше общо; продаваха имоти и стока и разделяха ги между всички, всекиму според нуждата. И всеки ден единодушно престояваха в храма и, преломявайки по къщите хляб, хранеха се с весело и чисто сърце." (Деян. 2:44-46) Плътта и кръвта на Христа принадлежат на тварния свят, но на такъв свят, който няма нищо общо с бунта против Божествената любов. Тялото Христово е тварна екзистенция, съществуваща като приношение на Бога, като нещо неразривно свързано с Него, като изражение на безкрайната благодарност към животворящата любов на Отца. Затова и Евхаристийната трапеза на Църквата - хлябът и виното - са също творение, принесено в дар на Господа по образа на Христовата плът.

Под хляб и вино - символи на всяка храна и всяко проявление на живота, Църквата разбира целия тварен свят; тя го връща на Бога, тя предава живота на тварите на любящата воля на Отца и му принася благодарение за тази екзистенциална възможност, осъществена от Христа.

Именно защото осъществяването и проявлението на Божието Царство в Евхаристията не се свежда нито до нравствения, нито до мистическия аспект, то е недостъпно за естественото възпрятие. Царството Божие е дар, обновление на живота и неговите възможности; дар, който получаваме чрез общението в плътта и кръвта Христови, в действителното единство на тварно и нетварно. Самото ни съществуване, нашите личностни различия, не са независими величини сами по себе си, но и дар, и ние го получаваме, както и дара на вечния живот, чрез изменение на образа на битието. Бог-Дух Свети - ето животворящата ни сила и началото на всеки живот; именно той ни дарява битието и ипостасно превръща нашата личност в екзистенциален отговор на призива на Неговата "безумна" любов. Пак Той обновява и нашата тварна природа, въздигайки "новия човек" и съединявайки Божеството и човечеството в плътта на Христа.

Обновлението на тварния живот чрез действието на Духа-Утешител е това, което създава Църквата и ни приобщава към Нея. Говорейки за обновлението на живота нямаме предвид нито моралното "усъвършенстване" на човека, нито неговата "юридическа реабилитация", а едно събитие толкова реално, колкото и самото създаване на живота ни, колкото и сътворението на съществуващото. Изучаването на живота на Христа, повторенията, "имитацията" на Тайната Вечеря, са недостатъчни за осъществяването на Църквата като "ново творение"; необходимо е животворящото снизхождане на Светия Дух над човешката плът, подобно на снизхождането на Духа над Девата, благодарение на което стана възмножно въплъщението на Христа. Това действие на Духа-Утешител, образуващо "новата плът", Църквата е преживяла исторически на деня Петдесетница. Но също толкова реално това става и по време на всяка Евхаристийна трапеза, когато хлябът и виното се претворяват в Тяло и Кръв Христови.

Св. Кирил Йерусалимски

Светото Причастие

Блаженият Павел казва: "Аз приех от Господа това, което ви и предадох, а именно, че Господ Иисус през нощта, когато бе предаден взе хляб, поблагодари, преломи и каза: вземете, яжте това е Моето тяло, за вас преломявано; това правете за мой спомен. Взе също и чашата подир вечеря и каза: тая чаша е новият завет в Моята кръв; това правете, колчем пиете за Мой спомен." (1 Кор. 11:23-25). Затова, ако сам Господ е казал за хляба: това е Моето тяло - кой ще се осмели след това да се съмнява в тази истина? Ако Сам Той потвърдил като е рекъл: това е Моята кръв - кой ще се усъмни и ще каже: това не е неговата кръв? Христос някога в Кана Галилейска претворил водата във вино, наподобяващо кръвта - не заслужава ли вяра и в това, че може да пресътвори виното в кръв?Той, поканеният на плътски брак извършил такова необичайно чудо - не толкоз повече ли за несъмнено трябва да бъде признато това, че Той дарява на синовете от духовния брак да вкусят Неговото Тяло и Неговата кръв? По тази причина нека се причастяваме със Светите тайни с пълна увереност, че те са Тяло Христово, защото под вид на хляб ти се дава тяло, а под вид на вино приемаш кръв, та, като се причастиш с Тялото Христово и Кръвта Христова, да станеш сътелесен и съкръвен с Христа. Така ние ставаме Христоносци, понеже духовно и телесно сме приели тялото и кръвта Христови - тъй ставаме още и "участници в божественото естество" според думите на блажения Петър (2 Петр. 1:4).

Някога Христос, беседвайки с юдеите, рекъл: "Ако не ядете плътта на Сина Човечески и не пиете кръвта Му, не ще имате в себе си живот" (Йоан. 6:53). Силата на тайнството ни обяснява блаженият Давид, казвайки: "Ти приготви пред мене трапеза пред очите на враговете ми" (Пс. 22:5). Реченото от пророка има следния смисъл: до Твоето въплъщение демоните приготовляваха трапеза за човеците - трапеза нечиста, осквернена и изпълнена с дяволски сили; но след Твоето идване, Владико, Ти си приготвил трапеза пред мен. Когато човек казва Богу: "приготвил си ми трапеза" - какво друго означава това, освен тайнствена и духовна трапеза, каквато е приготвил за нас Бог против демоните?! И това е напълно вярно, защото първата трапеза е била общение с дявола, а втората - с Бога. Затова и Соломон, давайки да се разбере за тази благодат, говори в Еклесиаст: "И тъй, иди, яж радостно хляба си и пий с радостно сърце виното си, щом Бог има благоволение над твоите работи" (Екл. 9:27). Думата "иди" означава спасителна и блаженотворна покана! Затова не гледай на Светите Тайни просто като на хляб и вино, защото, според Господните думи, те са тяло и кръв Христови. Макар чувството да ти представя хляб и вино, ти, обаче, се убеждавай чрез вярата. Не съди за нещата по вкус, но се убеждавай с вяра, че несъмнено си се сподобил с тялото и кръвта Христови!

Светата Евхаристия

Светата Евхаристия в Православното предание се нарича "тайнство на тайнствата" или "тайнство на Църквата". Тя е сърце на църковния живот, източник и цел на всички църковни учения и учреждения.

Както и обреда на кръщението, евхаристийната трапеза не е създадена за пръв път от Христос; подобни на нея свещени ритуални трапези са съществували и в Стария завет и в езическите религии. Дори и днес празничното съвместно хранене остава едно от главните ритуални събития в живота на хората. Старозаветната пасхална трапеза първоначално е била празнична вечеря, посветена на възпоменанието за освобождаването на евреите от египетското робство, а Иисус Христос я е преобразил в действие, извършващо се в Негово възпоменание.

Самата дума "евхаристия" означава "благодарение". Така се нарича не само свещенната трапеза - хляба и виното - но и всяко действие на църковното събрание: молитвите, четенето на псалми, четенето на Писанието и провъзгласяването на Божието слово, възпоменанието на Христа и приобщаването към Неговото Тяло и Кръв, тъй като цялостното значение на Господния пир е благодарение на Бога в Христа и Светия Дух за всичко, което Той е извършил в творение, спасение и прославяне на света.

Тайнството Евхаристия се нарича също и Свето Причастие, защото се явява мистично при-общение, при-частие на хората към Бога, един към друг, към цялото човечество и към всичко, което съществува чрез Христа в Светия Дух. Причастие се дава на всички членове на Църквата (включително на кръстените и миропомазаните младенци) винаги в два вида: в хляб и вино, и се разбира като истинско Христово присъствие, като истинските Му Тяло и Кръв.

В историята на христянската мисъл има различни опити да се обясни по какъв точно начин се извършва претворяването на хляба и виното в Тяло и Кръв. За съжаление тези обяснения често са били твърде рационалистически и зависели от философски построения. Възникналите по този повод спорове положили началото на разногласия в богословската мисъл - едни твърдели, че евхаристийните Дарове са истински Тяло и Кръв Христови, а други утвърждавали, че в тях няма истинско Христово присъствие, а само символично и мистично. Трагедията и на двата подхода е, че противопоставят "истинското" на "символическото" и "мистическото".

Православната Църква отхвърля учението, че евхаристийните Свети Дарове са само интелектуални и психологически символи, защото в такъв случай по време на Литургията и даването на Причастието хората просто биха били призовавани да мислят за Иисуса Христа и да се приобщават с Него "в сърцата си" и тогава Евхаристията би била сведена до обикновена трапеза, където единението с Бога се осъществява само на мислено равнище. Но все пак, говорейки за евхаристийните Дарове, православното предание често говори за "символи", a литургийната жертва нарича "духовна и безкръвна". Църквата използва тези думи, защото в Православието реалното и действителното не се противопоставя на символичното, духовното или мистичното. Напротив, цялата действителност - светът и самия човек - е реална само дотолкова, доколкото е символична и мистична, доколкото тя самата може да ни яви и открие Бога. Тялото и Кръвта Христови са действителни именно затова, защото хлябът и виното се явяват тайни и символи на действителното и истинно Негово присъствие. Затова чрез приемане на хляба и виното, мистически осветени чрез Светия Дух, чрез Христа, който Сам е "хлябът на живота" (Йоан. 6:35), достигаме до действителното причастие с Бога. "Аз съм живият хляб, слязъл от небето; който яде от тоя хляб, ще живее вовеки; а хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която ще отдам за живота на света." (Йоан. 6:51)

И така, хлябът на евхаристията е Христова плът, а плътта Христова е евхаристийния хляб: те двете са съединени в едно. В православната терминология думата "символичен" значи именно това - "съединен в едно".

Така четем и думите на Св. ап. Павел:

Аз приех от Господа това, що ви и предадох, а именно, че Господ Иисус през нощта, когато бе предаден, взе хляб и поблагодари, преломи и каза: Вземете, яжте, това и Моето тяло, за вас преломявано; това правете за Мой спомен. Взе също и чашата подир вечеря и каза: Тая чаша е новият завет в Моята кръв; това правете, колчем пиете, за Мой спомен. Защото, колчем ядете тоя хляб и пиете тая чаша, ще възвестявате смъртта на Господа, докле дойде Той. Затова, който яде тоя хляб или пие чашата Господня недостойно, виновен ще бъде спрямо тялото и кръвта Господня. (1 Кор. 11:23-27)

Как да приемем св. Причастие?

Знаем, че мнозина от вас скоро ще дойдат и ще пристъпят към тази духовна трапеза: за да не стане това в наша вреда и присъда, а да получим спасение за душите си - аз още отсега ви предупреждавам и всячески ви моля да очистим сами себе си от всяко зло и тогава да пристъпим към св. Тайни! Никой да не говори: аз съм покрит с дим, съвестта ми е пълна с грехове, нося тежко бреме от пороци, не съм достоен за тази трапеза! Тези пет дена са достатъчни, за да се очистиш от множество грехове: ако духовно отрезвееш, ако се молиш покайно, ако бодърстваш сърдечно. Ти гледай не на това, че времето е кратко, а взри се в друго: че Господ е милостив и човеколюбив. Ниневитяните в три дена успели да се освободят от Божия гняв и ни най-малко не им попречила караткостта на времето да проявят усърдие, да покажат покаяние, да постигнат всичко, с помощта на човеколюбивия Господ. И блудницата като пристъпила към Христа, за един миг смъкнала всичкия позор от себе си; и когато юдеите негодували против Христа, че я допуснал при Себе си и й позволил такава смелост, Той им затворил устата, а нея освободил опростена.

Защо така? Защото блудницата пристъпила към Христа със сърдечно разположение, с пламенна душа, с вяра и се докоснала до светите крака на Господа, като разплела коси, като проляла сълзи, като разляла миро. С каквото съблазнявала людете - с това постигнала и покаяние; с каквото въбуждала погледа на похотливите - със същото проляла обилни сълзи; с тези коси, с които увличала мнозина в грях - с тях тя изтрила краката на Господа; с това миро, с което примамвала душите - с него тя помазала обилно Христа Иисуса! Така и ти, човече, с каквото си прогневил Бога, със същото можеш да го умилостивиш. Ти си Го прогневил с кражба на пари - умилостиви Го с връщане на краденото и с благотворение от теб, подобно на Закхея. Ти си Го разгневил със злословие на езика си и с обиди към мнозина - с езика пак Го умилостиви, като отправиш чисти молитви, като благославяш злословещите, като прощаваш злоречивите, като благодариш на обиждащите. За всичко това не е нужно много време - не от количеството на дните, а от качеството на покаянието се ражда спасението.

* * *

Приобщаването със светите Тайни е приемане в душата на Царя на царете, а където Царят встъпва и влиза, там трябва да има изрядна чистота, сърдечна любов, дълбок мир, искрена вяра, синовна преданост - тогава и Царят е доволен, и робът - радостен!

Христовата любов, като Божествена сила, като дар на Светия Дух, Единния, действащ във всички, онтологически свързва в едно; любовта усвоява живота на любимия. Любящият Бога се включва в живота на Божеството; любящият брата включва в своето ипостасно битие живота на брата; любящият целия свят с духа си обгръща целия свят.

Иеромонах Софроний