Рождеството Твое, Христе Боже наш,
със светлината на Разума света освети, защото в нея ония, дето на звездите служеха,
от звезда се научиха Тебе да се кланят - Слънце на правдата,
и Тебе да познават от висотата на Изтока!
Господи, слава Тебе!

Тропар на Рождество Христово

Дева днес ражда Предвечния Бог;
земята пещера на Непристъпния поднася; ангели с пастири славословят;
влъхви със звездата пътешестват, защото зарад нас роди се Младенец - Предвечният Бог.

Кондак

"Затова Сам Господ ще ви даде личба: ето, Девицата ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил."

(Исая 7:14)

"Защото Младенец ни се роди - Син ни се даде; властта е на раменете Му, и ще Му дадат име: Чуден, Съветник, Бог крепък, Отец на вечността, Княз на мира."

(Исая 9:6)

" Защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ: и ето ви белег: ще намерите Младенец повит, лежащ в ясли. И внезапно се яви с Ангела многобройно войнство небесно, което хвалеше Бога и казваше: Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!"

(Лука 2:11-14)

брой 3

Рождество Христово

Скъпи братя и сестри,

Обръщаме се с поздрав към всички вас, които духовно предстоите в навечерието на един от най-големите Господски празници - Христовото Рождество, срещата на извечната човешка надежда за спасение и снизхождащата благодатна Божествена воля.

Като се молим всички да се окажем достойни за това тържество, от сърце да си пожелаем светлината, мирът и радостта от Христовото рождение да изпълнят душите ни в тази скъпа за нас нощ. Нека благодатта Господня ни вдъхнови и даде сили за дела според вярата ни. Да последваме величанието - призив на небесните ангели: “Слава във висините Богу, на земята мир, между човеците благоволение!” и да пребиваваме в любов помежду си, за да бъде енорията ни пример за истинско Христово семейство.

На всички желаем здраве и успехи през Новата година.

Ето и няколко думи за авторите, с чиито текстове избрахме да разкрием смисъла на Рождество Христово.

Йоан Екзарх едва ли се нуждае от представяне, но все пак ще припомним,че той е български книжовник от края на 9 и началото на 10 в. - времето на Симеоновия Златен век.

Владимир Лоски - един от най-големите православни богослови на 20 век, е роден в Русия през 1903 г. След Революцията живее във Франция. Преподава в Православния институт “Св. Сергий” в Париж. Умира през 1958 г. Трудовете му са главно по догматическо богословие. Вл. Лоски е един от тези богослови, които възстановяват задълбоченото изследване на светоотеческата традиция.

Протоиерей Александър Шмеман е друг виден съвременен богослов на Православната Църква. Роден е през 1921 г. в гр. Ревл (днешна Естония). Завършва института “Св. Сергий” в Париж и остава да преподава там църковна история. По-късно заминава за САЩ и става преподавател в Православната семинария “Св. Владимир” в Ню Йорк. Умира през 1983 г. Изследванията му са в областта на литургическото богословие. В тях той задълбочено разкрива богатството и дълбочината на православната литургическа традиция.

Протоиерей Тома Хопко е един от най-изтъкнатите представители на съвременната американска православна мисъл, известен най-вече с книгата си "Основи на православието", издадена през 1989 г. с благословията на Теодосий, Вашингтонски Архиепископ и Митрополит на цяла Америка и Канада, откъс от която ви предлагаме.

Св. Йоан Екзарх

Второ слово за Рождество Христово

Христос, праведното слънце, възсия днес от Пречистата Дева. И тъмата на безчестието изчезна, а се появи доброверна светлина и неверието на неверниците се разпръсна, а небесният клас на позналите Бога процъфтя и истинната звезда възсия днес, и за плътския свят се яви радост, и духовният просия. И людете, които седяха в тъма, видяха ярка светлина.

Днес без Отец се роди Син и всяка твар му принася дарове: земята - ясли, камъните - делви каменни, планините - пещера, градовете - Витлеем, ветровете - послушание, морето - подчинение, вировете - риба, реките - Йордан, пустинята - Йоан, птиците - гълъб, влъхвите - дарове, жените - Марта, вдовиците - Ана, бездетните - Елисавета, девите - Пречистата Богородица Мария, децата - зелени вейки, пастирите - възхвала, иереите - Симеона, евреите - Павла, грешниците - митаря, кръвоточивата - вяра, блудницата - миро, дървесата - Закхея, дървото - кръста, кръстът - разбойника, Изток - звездата, небето - ангелите, Гавриил, който рече: "Радвай се благодатна, Господ е с тебе!" (Лук.1:28) - благовестието.

А ние, нищожните, възрадвани днес да речем: "О, преславна Богородице, ти днес отваряш за Адама, нашия праотец, Рая, който беше затворен от Ева поради непослушанието! О, Пресвета Дево, ти днес раждаш Дарителя и Твореца!"

Да честваме този славен ден, тъй като носи много добрини, защото в този ден Невидимият се яви в плът на целия свят, в този ден дойде надежда за всяка твар и на всички хора като цар се показа: за пленниците дойде като избавление, за бедните - богатство, за отчаяните - светлина, за заблудените - път.

Да славим дошлия заради нас Господ! Защото дойде Оня, който унищожи сатаната и превзе ада! Дойде разрушителят на тлението, дойде Оня, Който дава вечен живот и безсмъртие, Оня, Който ни облича в ризата на нетлението и ни обвива в надеждата на славата, дойде хвалата за праведниците и радостта за тези твари, дойде мир за препъналите се, дойде Закрилник на людете Божии, дойде Създателят на този живот, дойде Оня, Който прави злите люде равни на ангелите, Оня, Който дава Небесното Царство.

Затова днес на земята ангелските сили възликуваха: " Слава във висините Богу и на земята мир, между човеците благоволение!" (Лук. 2:14). Защото видяха чудо дивно и страшно: видяха вси раби Господа, приел човешки образ, видяха млад и сияещ Оня, Който прави в утробите да живеят вси младенци; видяха Твореца Адамов, Който прие младенчеството, за да освободи Адама от греховете; видяха тайното и великото, видяха непостижимото за човешкия ум, което днес се извърши във Витлеем; видяха същия Този - и Господ, и човек, Който се роди от жена; и видяха Девата, кърмеща Младенеца; и видяха родилката, която остана девица; видяха тази, която стана майка, без да познае мъж; видяха новия и преславно непосаден грозд - младенец без отец.

Какво ли да река или как да го изрека? Как, по какъв ли начин да разкажа неизповедимото?

По стар от майката е Синът, защото по-право е да се рече, че е творец на майката. Двойнствено е това Божие рождество: едното по никакъв начин не може да се изкаже, а другото може, посипвайки с огън езиците на онези, които са го казали. Защото едното съществуваше преди вековете, а другото е от последните векове, едното е само от Бога Отец, а другото е само от Девата - Майка. Без майка е на небето, а без Отец - на земята. Ни там майка, ни тука - Отец беше нужен за раждането. Горе, във висините, ангелите треперят, а долу човеците го корят. Горе херувимите са му престол, а долу пещерата е неговото място. Горе във висините е облечен в неописуема слава, а долу е обвит в пелени. Горе серафимите не дръзват да изправят взор към него, а долу блудницата обгръща с ръце нозете му. Горе небесните сили не смеят да пристъпят към Него, а долу с грешниците яде. Горе е цар над царете, а долу е беден и няма къде глава да подслони. Горе е съдия на всички твари, а долу получава от Пилата присъда.

И всичко това заради нашия род милостиво направи! Всичко това заради нас, нищожните хора, седящите в тъмата на неведението!

Ето такъв милостив Владика и Господ имаме, та когато премного затънахме в безчестие и всичко зле сторихме и се превърнахме в негови врагове, напускайки Го, и станахме достойни да бъдем съдени жестоко, тогава получихме от Него великата милост на човеколюбието.

Кое ли земно същество не почитахме като бог? Как ли не се молихме и не служихме на бесовете? Кое ли зло и безчестие не беше сътворено и не получи почит от нас? Освен Единия и Истинния, нарекохме богове всичко: слънцето и луната, звездите и зарята, небето и земята, хълмовете и дъбравите, изворите и реките, камъните и всякакви животни, че и насладата, и убийството, и похотта, и кражбата, и блудството, не разбирайки, че като богове ги почитахме всички. Така ни прелъсти сатаната, че да се кланяме и на срамните идоли. И без страх започнахме да клоним към злото. И макар че бяхме такива, Благодавецът Бог не ни презря, нито ни остави да тънем в тази сквернота и похот. И където се преумножи грехът, там благодатта беше изобилна. И неговата благодат надделя над нашата неприязън и с щедрост, и с милост велика дойде от небесата при нас грешните, Сам изцелявайки нашите рани. И като скри Своята божественост в плът, възприемайки нашата природа в смъртно тяло, така спаси хората и унищожи смъртта, скривайки безчестието и неверието. и изгони бесовските пълчища, освети нас - потъналите в тъма и ни дари с истинско познание, като ни предостави целия живот. Живота ни превърна в безсмъртие и ни научи да гледаме към небесата, вместо към земята. И като ни снабди със заповедите Си, даде ни царството небесно и ни направи равни с ангелите.

Затова ние ликуваме и славим Царя, Избавителя дошъл и просиял! За всичко това днес се радваме, празнувайки!

Нека похвалим, братя, с все сила Благодавеца наш и с добри дела да се украсим, а не с одежди, и да се опием от похвали за Него, а не с вино! Дарове да Му принесем, както звездобройците на славния Цар! Да не бъдем по-долу от онези перси ние, вярващите! Те му донесоха злато като на цар, защото златото е предназначено за цар. Да донесем и ние вместо злато чиста вяра. Те Му принесоха в дар ливан благовонен, възвестявайки Неговата Божествена природа, защото благовонен тамян се принася в чест на Бога. Да му принесем ние вместо ливан живот, благоухаещ със служенето на Бога. Те му принесоха смирна, загатвайки за смъртта Господня на вси человеци, защото със смирна някога помазвали мъртъвците. Да принесем и ние смъртта на нашите тела за скверните си дела! Те, като приеха вест от ангела по друг път се завърнаха у дома си, като оставиха Ирод в неведение. Ние да прославим Владиката Христа Бога нашего, като отбягваме смъртното изкушение и вървим по правия път! Да Му се помолим да ни напъти по пътеката на Своите заповеди, които нека получат всички. На Христа Иисуса, Господа наш, Отца и Светия Дух слава сега и винаги и во веки веков! Амин!

Владимир Лоски

Въплъщението

В пролога на евангелието от Йоан, което се отнася едновременно и до Христа и до Троицата, в 14 стих звучи историческата истина на християнството - увереността в това, което младият Августин напразно търси в метафизиката на Платон: "Словото стана плът".

Всичко, което знаем за Пресветата Троица, научихме от Въплъщението, подчертава св. Йоан Богослов. Откровението се изпълни, когато едно от Божествените лица, Синът Божи, стана човешки син и "живя между нас". Без съмнение нехристиянската мисъл често се е догаждала за тайнственото значение на числото три, но винаги е обгръщала своите предчувствия в сумрака на двусмислените символи. За пълното откровение относно Троицата е необходимо Въплъщението. От Стария Завет сякаш се свлича покривалото и той разкрива тринитарната си същност: Господарят на вселената изразява Себе Си като Отец; човекът, съзерцаващ "славата на Единородния от Отца", съглежда откровението на Божествената природа и богословието става възможно като съзерцаване на Самия Бог, понеже "Словото стана плът". Именно тогава започва домостроителството на Сина, Който встъпва в историята на света. Вярно е, че плътта е последният предел на въчовечаването. Не само душата, но и тялото са "приети от Христа". Думата "плът" обозначава в случая цялостната човешка природа. И това, че Словото става "плът" е включено в пълнотата на Божественото битие за голяма съблазън на метафизиците. Синът остава Бог в лоното на неизменната Троица, но нещо се прибавя към Неговото Божество - Той става човек. Непостижим за ума парадокс: без да промени Божествената Си природа, която нищо не може да умали, Словото изцяло приема нашето състояние, дори и смъртта. Тази тайна, тази надминаваща всичко проява на любов може да се постигне само с термините на личния живот: Личността на Сина преодолява границите между трансцендентното и иманентното и влиза в човешката история. Подобно приемане (на плът) не се вмества в категориите на Божествената природа, неизменна и вечна, но не тъждествена с Ипостасите; благодарение точно на това Христос става човек, а другите две Лица на Пресветата Троица не страдат и не биват разпнати, и именно поради това можем да говорим за собствено домостроителство на Сина. Несъмнено Божественото домостроителство принадлежи на Божествената воля, волята на Пресветата Троица обаче е една. Несъмнено е също, че спасението на света е една воля на Трите и "който е посветен в тайната на Възкресението е познал целта, в името на която Бог сътвори всичко в началото" (св. Максим Изповедник). Общата воля се осъществява различно от всяко Лице - Отецът праща, Синът проявява послушание, Духът съпровожда и съдейства, с Негова помощ Синът влиза в света. Волята на Сина е волята на Светата Троица, но Неговата воля е воля на послушанието. Спасява ни Троицата, но за извършването на спасителното дело в света се въплъщава Синът. И тук тайната е тайна на послушанието - в Бога всичко е единство. Но Христос обладава не само Божествена, но и човешка воля и, доколкото Отец и Син като че ли някак се разделят, съгласието на две воли в Христа ознаменува послушанието на Сина пред Отца, а тайната на послушанието е тайна на нашето спасение.

Синът се въплъщава, за да възстанови възможността за единение на човека с Бога, единение не само разрушено от злото, но и невъзстановимо без участието на човека. Първото препятствие пред съединяването-разделянето на двете природи (човешката и Божествената) - е отстранено от самия факт на въплъщението. Остават двете други препятствия, свързани с падналото състояние на човека - грехът и смъртта. Делото на Христос е да ги победи, да прогони от земния космос тяхната неизбежност - не безпрекословно да ги унищожи (това би било насилие над породилата ги свобода), а подчинявайки Самия Бог на смъртта и ада, да обезвреди смъртта и подготви излекуването на греха. Смъртта Христова отстранява преградата между човека и Бога, издигната от греха, а възкресението Му изтръгва от смъртта "жилото й". Бог слиза в меоничните бездни, зейнали в творението след греха на Адам, та да може човек да възходи до Божеството. "Бог стана човек, за да може човекът да стане Бог", три пъти подчертава св. Ириней. Същият израз срещаме и у св. Атанасий Велики и в крайна сметка той става общ за богословите от всички епохи. Апостол Петър първи написа, че трябва да станем "участници в божественото естество" (2Петр. 1:4). Дълбокият смисъл на Въплъщението се таи във физическата и метафизическата представа за благодатно преобразуваната природа, в това постигнато от този момент възстановяване на човешката природа, в този разкъсващ смъртната тъма светъл лъч, който сочи обожването.

"Първият човек Адам стана жива душа, а последният Адам - животворен дух... Първият човек е от земя, земен; вторият човек е Господ от небето. Какъвто е земният, такива са и земните; какъвто е Небесният, такива са и небесните; и както сме носили образа на земния, тъй ще носим и образа на Небесния" (1Кор. 15:45, 47-49).

Да обобщим: Христос е слезлият от небето Нов Адам, Човек втори и последен. Не явява ли този "Небесен Човек" на земята ни някакво по-друго небесно и висше човечество, както мислят някои гностици? В какво тогава би се изразило Въплъщението? Нали Христос би преминал през Своята майка, без да възприеме нещо от нея! Тайната на Въплъщението е тайната на Богочовека, същински съчетал в Себе Си двете природи и придобил от Пречистата Дева човешкото естество. Чудото на смирението: Словото "у-своява" собственото си творение. В решителния момент на Благовещението Бог взема от Мария зачатъка на Своето човечество, собствената Си човешка природа.

И така, Христос не е човешка личност: Той е човек, но Личността Му е Божествено лице. Христос е човек, но личността му е от небето. Оттук и апостол Павловият израз "Небесен Човек".

"Неограниченият неизаказано се ограничава, а ограниченият се разразства до Неограничения", пише св. Максим Изповедник. Бог "плътски" влиза в плътта на историята. Историята е риск; Бог поема риска. Той, Пълнотата, снизхожда до крайните предели на битието, подкопано от греховната непълнота, за да върне на свободните същества възможността за спасение, без да накърни свободата им.

Прот. Александър Шмеман

Рождеството

Може без преувеличение да се каже, че църковното почитание на Дева Мария, Майката Божия, е израснало, подобно на дървото от семето, от съзерцанието й при яслите във Витлеем в онази единствена по своето значение за християните нощ, когато се е родил Иисус Христос; нощта, когато образът на Майката с Младенеца на ръце станал и завинаги останал главният най-дълбок, най-радостен образец на нашата вяра, нашата надежда, нашата любов... Иначе казано, всички празници, всички молитви, всичката любов, насочени към Божията Майка, се коренят в празника Рождество Христово.

Една тема, един мотив като червена нишка преминава през целия празник на Рождеството - това е преживяването, че Майката Христова е дар на света, дар на човечеството и наш собствен дар на човека към Бога. "Какво да Ти принесем, Христе?" - се пита в една от рождественските молитви. И се отговаря така: "Всичко, сътворено от Тебе, Те е посрещнало с Твоите дарове. Небето Ти подарява звезда, ангелите - песен, влъхвите - дарове, пастирите - своята радост, земята - пещера, пустинята - ясли. А ние, хората, Ти принасяме в дар Майката-Дева...".

Какъв е дълбокият смисъл на това удивително песнопение? Разбира се в това, че светът, че цялото творение не само жадуват съединение с Бога, не само очакват Неговото слизане при нас, но и готвят тази среща, така че именно срещата на Бога с човека, среща свободна и любовна, представлява самата сърцевина на християнската вяра. За съвременния слух - изкушен и прелъстен от повърхностна разсъдъчност, думите за небето, което принася звезда на идващия в света Бог, или за земята, която му дава пещера и ясли, звучат единствено като поетични метафори, като поезия, която няма, "както на всеки е известно" никакво "обективно" значение, никакво отношение към реалността. Това, което разсъдъчното ни съзнание не може да вмести е, че именно на поезията, и може би само на нея, е дадено да вижда, да слуша, да ни предава и явява дълбокия смисъл, или по-скоро дълбочината на всяко явление, на всяка реалност; да явява онази дълбинна сила и истина, която е скрита за мъничкия самодоволен, зает единствено с външността на нещата разсъдък. Небе, което принася в дар на Христа звезда! Какво друго означава това, освен че всичко в света, и най-вече самият свят в своята цялост и хармония, в самата своя природност, е сякаш предназначен, предопределен да поеме явяването на висшия смисъл. Това означава, че самият свят не е случаен, не е безсмислен, а напротив - светът е символ, и желание, и очакване на Бога.

"Небесата ще узнаят славата Божия"! Поезията знае това, знае го и вярата. И затова в Рождеството Христово поезията и вярата виждат не само пришествието на Христа, но и насоченото към среща с Него движение на света: звездата, пустинята, пещерата, яслите. Ангелите, пастирите, влъхвите. И като лъчезарна сърцевина, като средоточие и пълнота на всички тези движения се явява Мария - най-хубавият, най-прекрасният плод, Божественото цвете на мирозданието. Ти ни даваш поради любовта Си Своя Син, като че ли казва вярата на Бога. Ние, в своята любов, Ти даваме Мария, Девата-Майка, за да може Синът Божи да стане Син човешки, да бъде един от нас, и нас в Себе Си да съедини с Бога. В лицето на Мария сякаш се извършва бракосъчетание на Бога със света, изпълнение на тяхната взаимна любов. Евангелието казва: "Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син...". Църквата отговаря: "Светът толкова възлюби Бога, че Му отдаде онази, в чиято красота и чистота се разкрива дълбокият смисъл, дълбокото съдържание на света...". И ето защо преди вярата да започне да узнава в Мария Майката и Застъпницата, преди да е намерила пълнота в почитането й в безбройни молитви, празници, изображения, преди всичко това - като основание и източник на вярата - ни е явена Божествената пълнота. Всичко онова, което се е разпаднало в греха, злобата, гордостта човешка - отново е съединено: небето и земята, Бог и човекът, природата и духът. Светът става възхвала, думите - любов и песен, материята - дар, природата - ясли. Онази любов, с която Бог извечно е възлюбил света и онази любов, с която от последната си дълбина светът извечно е възлюбил Бога, са се съединили и възцарили в образа на Майката с Младенеца, който никой и никога не е могъл да изкорени от човешката памет, от човешкото съзнание.

Църквата прославя Приснодевството, тоест вечното Девство на Мария, като ежедневно повтаря молитвата, обърната към нея: "Богородице, Дево, радуйся, Благодатная Марие, Господ с Тобою...". Трябва ли да се доказва, че тази вяра в непорочното зачатие, в девството на Мария, за мнозина представлява "камък за препъване и съблазън", предмет на недоумение и неразбиране, предлог за обвиняване на християнството в суеверие и т. н. На тези недоумения вярващите обикновено отговарят: това е чудо, в което ние вярваме, в което трябва да се вярва, а да се разбере е невъзможно...

Това действително е единственото по същността си чудо, ако така можем да се изразим, което е тайнствено и само с вяра се открива и удостоверява. То има своя източник във вярата ни, че Христос е Бог, станал човек, приел върху Себе Си нашето човечество, за да го спаси. Да го спаси от какво? Именно от пълното безизходно поробване от природата и неумолимите й закони, което ни прави само част от природата, само материя, само "плът и кръв". Но човек не е само от природата. Той преди всичко е от Бога, от свободната Божия любов, от Духа.

И нашата вяра утвърждава само това: Христос е от Бога, Божий, Отецът Му е Сам Бог. От Него, от Неговото раждане, от пришествието Му в света, започва новото човечество, което не е от плътта и не е от похотта, на която сме се били подчинили, а е от Бога. Сам Бог се съчетава с човечеството в лицето на най-добрия му плод: пречистата Дева Мария, а чрез Нея, чрез Нейната вяра и послушание ни дава Своя Единороден Син. В света влиза и се съединява с нас Новият Адам и възстановява онзи първия, който е бил създаден не от "природата", а от Бога. Ето какво с трепет и радост узнаваме, ако вярваме в Христа. Ето защо, като Го приемаме като Бог и Спасител, познаваме в Неговата Майка лъчезарното приснодевство, и чрез него - победата в света на Духа и Любовта над материята и нейните закони.