|
В БРОЯ: Страстната
седмица За страданието
на тялото Господне Похвално слово
за Пасха
|
| Възкресението
твое, Христе Спасителю, ангелите възпяват в небесата; Христос възкръсна от мъртвите, със смъртта си победи смъртта и на тези, които са в гробовете, дарува живот.
брой 7 Възкресението
прот. Александър Мен Страстната седмица
Понеделник, вторник, сряда През първите три дни на Страстната седмица Църквата припомня последното пребиваване на Господа в Иерусалим. В тези дни се извършват: полунощница, утреня, часове с четене на Евангелието и Литургия на преждеосвещените Дарове. По време на часовете е прието да се четат всичките четири Евангелия (до Йоан 13:30), но обикновено това четене започва по-рано - от петата или шестата седмица. В тропара звучи мотивът от евангелската притча за десетте девици. Когато говори за приближаването на дните на борба и изпитание, Христос разказва притчата за това, че трябва "да бодърстваме и да не униваме", и да държим светилниците си запалени в очакване на Божествения Жених. "Ето младоженецът иде в полунощ, и блажен е тоя раб, когото намери буден, а недостоен е оня, когото намери безгрижен. Прочее, внимавай, душо моя, да не те налегне сън, та да бъдеш предадена на смърт и да останеш вън пред затворените врати на Царството, но опомни се и възкликни: свят, свят, свят си, Боже, заради Богородица помилуй нас! " Велики четвъртък Денят на установяването на Евхаристията е Велики четвъртък, денят на Тайната Вечеря. В тропара на Четвъртъка се пее: "Когато славните ученици при умиването на вечерята се просвещаваха, тогава, злочестивият Юда, обзет от сребролюбие, се помрачаваше, и Тебе, праведния Съдия, предаде на беззаконните съдии. Виж, любителю на богатствата, онзи (Юда), който заради тях се обеси. Бягай от ненаситната душа, която се одързости да направи това на Учителя. Господи, колко Си благ към всички, слава на Тебе. " Над Иерусалим е нощ. Градът спи. В Сионската Горница светилниците са запалени. В печално мълчание седят Дванадесетте. "Един от вас ще ме предаде". Разнася се шепот и изплашени възгласи: "Да не съм аз, Господи?". Юда става стремително и изчезва в нощната тъма. Не спят и членовете на Синедриона. Архиереите дават тайна заповед на войниците... Апостолите са разделили свещената Чаша и Хляб. Господ говори за страданията, които Го очакват. Петър горещо обещава да отиде с Него на смърт. Той не подозира колко близка е тя. "Да се не смущава сърцето ви...", казва Учителят, "нова заповед ви давам - да любите един другиго; както Аз Ви възлюбих.". Тихо припявайки пасхалния псалм, един след друг те напускат дома; под бледата лунна светлина излизат от вратата и потъват в маслинената градина на Гетсимания. Там цари мрак. Всеки звук отеква в тишината. Апостолите се приготвят за сън. Само трима тръгват след Иисус, но и техните клепачи натежават и слабост сковава телата им. Като в полусън те чуват Неговия глас: "Ава, Отче! За тебе е всичко възможно; отклони от Мене тая чаша; но да бъде не каквото аз искам, а каквото Ти." В същото време стражата вече приближава. Начело е Юда. "Когото целуна, Той е; хванете Го." Воините се промъкват между дърветата. Фенери и факли проблясват между стволовете в градината... "Симоне, спиш ли? Не можа ли един час да постоиш буден?" Ето, те вече са тук. Отблясъците от огъня осветяват злите им възбудени лица. Юда се хвърля към Иисус и Го целува. - Радвай се, Рави! - Друже, защо си дошъл?!... Обкръжени са. - Кого търсите? - Иисуса Назарянина. - Аз съм. Войниците са смутени и изплашени, но след няколко мига идват на себе си и стягат с въже ръцете Му. Петър се хвърля напред с меча си, но Учителят не иска кръвопролития. "Сега е вашето време и властта на тъмнината", казва Той на стражите. Изплашени, учениците се разбягват в ужас. А след това настъпва онази страшна нощ: отричането на Петър, разпитът у архииерея, издевателствата на войниците, лъжесвидетелствата, вопълът на Каиафа: "Ти ли си Месията, Синът на Благословения?" и отговорът в напрегната тишина: "Аз съм!..." Утро е. Христос е пред сънения, заядлив и недоволен Пилат. Какво отношение има прокураторът към религиозните спорове? Напук на архиереите, той е готов да освободи Затворника, Който му се струва безобиден мечтател. "Аз дойдох в света, за да свидетелствам за Истината", чува Пилат и се усмихва: "Какво е истината?" Той не вярва в нея. Той вярва само в силата на златото и легионите. Да запази благоволението на Кесаря за него е по-важно от всяка друга истина на света. Казват, че този Назарянин е бунтовник, провъзгласил се за Юдейски Цар? Това вече е по-опасно от споровете за истината и не трябва да се рискува. И Пилат си умива ръцете. На Велики четвъртък Литургията се извършва по чина на св. Василий Велики, а вечерта на утренята се извършва служба на Страстите Христови, на която се четат 12 откъса от Евангелията, обхващащи събитията от Тайната вечеря до Погребението на Спасителя. Молещите се стоят със запалени свещи, а хорът пее: "Слава на Страстите Твои, Господи!", "Слава на дълготърпението Твое, Господи!" Велики петък През този ден не се служи Света литургия. Сам божественият Агнец принася Себе Си в жертва. Раздират се небето и земята. Слънцето скрива лика си. Тъмнина е надвиснала над Голгота. Останал сам, Той посреща мрака от висотата на Кръста. Долу са хората: глумящи се и разтревожени, равнодушни и плачещи. Той е сам - "изтезаван за нашите беззакония и мъчен за нашите грехове". Той умира заедно с всички, преживели мъки и смърт и споделя със света последния ужас от края... Следобед в храмовете се служи вечерня, в края на която, под пеенето на стихирите: "Ти, Който се обличаш със светлината като с дреха...", се изнася Плащаницата. На нея е изобразен Христос, лежащ в гроба. Тя се полага по средата на храма на специално издигнато място, което обикновено се украсява с цветя и молещите се, като пристъпват към нея, благоговейно се покланят на изображението. Късно вечерта (или през нощта) се извършва утренята и свещениците стоят пред плащаницата и четат погребални стихове. В края на утренята процесия, символизираща погребението на Господа, носи плащаницата около храма. Велика събота Христос е в гроба. Заедно с Него учениците погребват своята надежда и вяра, но не и любов. За тях смъртта на Учителя е неочаквана, независимо от всички Негови предупреждения. До последния миг те не искат да се разделят с предишните си мечти. "Ние си мислехме, че Той е Този, който ще избави Израиля...". Ала Той не само не създаде вечното Царство, но и погина като престъпник от ръцете на палачите. Щом Той беше безсилен, то това означава, че няма справедливост в този свят и че те самите жестоко са се лъгали. В това принудително бездействие още по-силно се усеща ужасът от случилото се. "Ние си мислехме, че това е Той...". Как само се надпреварваха да си поделят местата около трона Му!... Вместо царска корона - трънен венец, вместо престол - позорен кръст. Евангелистите премълчават за това какво са преживели и премислили учениците в тази пасхална събота. Но именно тяхното мълчание е по-красноречиво от всякакви думи. Апостолите "останали безмълвни". Страшно безмълвие, безмълвие на отчаянието. А жените? Те чакат да свърши съботният ден, за да изпълнят последния дълг на любовта: да помажат с благовония тялото на Умрелия... Спуска се нощ. Дреме стражата пред запечатания гроб. Изведнъж подземен удар разтърсва хълма. С грохот се откъртва скалата. Силна светлина, подобна на мълния поваля стражата на земята. Гробът е празен. Стражите се разбягват в ужас. Пребиваващият в смъртта Христос остава непобедим. Изпивайки до дъно чашата на синовете човешки, Той се възнася над Иерусалим и Пилат, над Каиафа и пазителите на Закона, над страданието и самата смърт. Литургията на Великата Събота преди се е извършвала по залез слънце и затова започва с вечернята. Четат се 15 паремии. Това са тези пророчества за Христа, за които Той сам е говорил на учениците си (Лк 24 : 27). Преди четенето на Евангелието се пее прокименът "Възкресни, Господи...". В това време свещениците се обличат в бели ризи и звучат евангелските слова за явилия се на гроба светоносен ангел. Вместо Херувимската песен на литургията се пее: "Да мълчи всяка плът човешка и стои със страх и трепет и нищо земно да не мисли: Защото Царят на царуващите и Господ на господстващите иде да се заколи и даде за храна на вярващите. И пред Него вървят ангелските ликове с всяко начало и власт - многооките херувими и шестокрилите серафими, които закриват лица и пеят песента: Алилуя, алилуя, алилуя! " Светлото Христово възкресение Тържествен звън се носи в пролетния въздух. Вярващите хора се отправят към храмовете по улиците на големите градове, по селските пътища и мостовете. Многолики потоци се вливат в църковните дворове. Навсякъде се мяркат бели бохчи, които по стар (руски - б. р.) обичай се носят за освещаване на пасхалната трапеза. Идват стари и млади, вярващи и съмняващи се. До спускането на вечерта свещениците обикалят масите, на които са поставени златисти козунаци, великденски сладкиши, боядисани яйца. Спуска се сумрак. Храмовете и църковните дворове са пълни. Тази нощ събира дори и тези, които се отнасят към вярата с презрение и насмешка. Мнозина се изпълват с особено тържествено настроение, като че ли очакват нещо. В храма е все още полутъмно. Съвсем доскоро черните пелени са напомняли за скръбните дни на Страстната седмица. Плащаницата е все още на амвона. Тя се изнася едва след полунощницата .Настъпва тишина. И ето в полунощ от отворените царски врати се понася песнопението: "Воскресение Твое, Христе Спасе...". Песнопението се усилва, укрепва, вратите се отварят, раздвижват се хоругви, и кръстната процесия минава през храма. Процесията обикаля около църквата и се спира пред портите. Гръмва пасхалният тропар: "Христос възкръсна от мъртвите, - Христос воскресе! - Воистину воскресе! Незабравими мигове! Храмът е украсен, причастниците са в светли ризи, всичко е залято със светлина. "С мир на Господа да се помолим..." - започва Великата ектения. А след нея, подобни на звъна на празничните камбани, звучат песнопенията на пасхалния канон: "Денят на възкресението..." Един след друг свещениците излизат от олтара, за да възвестят на народа радостта от Възкресението, стиховете от канона се носят като бързи вълни; те са ритмични, пълни с плам, с радост, с всепобеждаващата сила на Живота. След всяка песен от канона следва малка ектения, а в края се пеят Пасхалните стихири: "Да възкръсне Бог...". Това е победният химн; когато той се подхване от цялата църква, за миг ти се струва, че тук, сега, за тази тълпа, за този препълнен храм засиява бъдещото Царство Божие, бъдещата пълнота на Присъствието Божие. "Ден на Възкресение е, да просияем от тържеството
На тези, които ни ненавиждат, да речем: Братя! и всичко да им простим, заради Възкресението и така да възкликнем: Христос възкръсна от мъртвите, със смъртта си смъртта победи, и на тези, които са в гробовете, живот дарува. " В края на пасхалната утрин се чете "Слово на Св. Йоан Златоуст". То призовава на брачния пир на Агнеца всички - "постили и непостили"; всички, прегърнали любовта Христова. Стенат адовите сили, вече поразени. "Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?" Часовете на пасха не се четат, а се пеят. Литургията започва с пасхалните припеви. Евангелието от Йоана "В началото бе Словото..." в този ден обикновено се чете на различни езици в знак на вселенското тържество на вярата. Превод: Дарина Кадънкова
Св. Иоан Дамаскин За страданието на тялото Господне и безстрастието на Неговата природа
Самото Божие Слово претърпя всичко в плът, като в същото време безстрастната Божествената природа остана незасегната от страданието. Трябва да знаем, че когато говорим как Бог е пострадал, разбираме, че Той е пострадал по плът, но не и че Божествената природа е пострадала по плът. Ако брадвата сече дървото докато слънцето го осветява, слънцето остава незасегнатои неподложено на страдание, а колко повече безстрастното Божествено Слово, съединило се с плътта, остава неподложено на страдание, докато страда плътта. И както някой излива вода върху нажежено желязо, това, което по природа е склонно да страда от водата (огънят) се гаси, а желязото остава невредимо, защоо то по природа не е способно да загине от водата, колко повече единствено безстрастната Божествена природа не е претърпяла страдания докато плътта е страдала, макар и да е останала неотделима от нея. Нашият Господ Иисус Христос, бидейки безгрешен, не е бил подчинен на смъртта, защото смъртта влиза в света чрез греха. Той умира, претърпявайки смърт за нас, и принася Самия Себе Си в жертва на Отца за нас, защото пред Него, пред Отца, сме съгрешили ние. И така, смъртта идва и като поглъща телесната примамка е уловена от Божествената природа. Тя вкусва безгрешното и животворящо тяло, загива и връща обратно всички, които някога е била погълнала. Защото, както тъмнината се унищожава от идването на светлината, така и тлението, чрез съприкосновяването с живота, е прогонено и за всички се ражда живот, а за погубителя - гибел. Макар и Христос да умря като човек и Неговата свята душа да бе разделена от непорочното тяло, то Божествената природа остана неотделена от едното и другото, т.е. от душата и тялото. Тялото и душата в едно и също време - от началото - са имали битие в Личносттта на Словото и, макар по време на смъртта да са разделени едно от друго, всяко от тях и тогава остава свързано в Личността на Словото. За слизането в ада Обожествената душа слиза в ада, за да може, както за тези на земята възсия Слънцето на правдата, така и за онези под земята, пребиваващи в "тъма и сянка смъртна", да огрее светлина. Както, докато беше на земята, Господ проповядваше мир, "... на пленените освобождение и на слепите прогледване," (Лука 4:18) и за повярвалите стана Виновник за вечното спасение, а за неповярвалите - изобличение за неверието им, така Той проповядва и на тези в ада: " Та в името на Иисуса да преклони колене всичко небесно, земно и подземно," (Фил.2:10). По този начин, развързвайки онези, завързани от века, Той се върна назад - от смъртта към живота - като ни проправи пътя към възкресението. За онова, което стана след възкресението След възкресението от мъртвите Христос отхвърли от Себе Си всички страсти, тоест тлението, разбирано като: глад, жажда, сън, умора и другите подобни. Макар и след възкресението Той да вкусва храна, това става не поради потребност на естеството. Той прави това с домостроителна цел: дава уверение за истинността на Своето възкресение, утвърждава, че това е плът - пострадала и възкръснала. От частите на човешката природа в Себе Си Той не е отстранил нищо: нито тялото, нито душата, а има и тяло и душа, надарена с ум и разум и със способност за желание и действие. В пълнотата на тази природа Той седи отдясно на Отца. Христос желае и върши нашето спасение и като Син Божи, и като Син Човешки: като Бог промисля, пази и управлява всички неща, а като Човек помни миналите Си земни дела, виждайки и знаейки че Му се покланя всяка разумна твар. Святата Му душа знае, че тя и ипостасно (тоест чрез личността - б.пр.) е съединена с Бог - Слово и че тя заедно с Него приема поклонение като душа на Бога, а не просто като душа. И възнасянето от земята на небето, и слизането обратно са действия на тялото и това може да бъде описано: "Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето." (Деян.1:11). За седенето отдясно на Отца Христос в тяло е седнал отдясно на Бог-Отец, но за дясна страна на Отца говорим не в пространствен смисъл. Защото как Неописуемият би могъл да има дясна страна, ограничена в пространството? Дясна и лява страна може да има само нещо, което е ограничено. Под дясна страна на Отца разбираме славата и честта на Божествената природа, в които Синът Божи, като Бог и като единосъщен на Отца, се е намирал преди всички векове, а в последните дни при въплъщението пребивава и по телесен начин, тъй като плътта Му е прославена заедно с Него. Ето защо Той в плът приема единно поклонение от всяка твар.
Св. Йоан Златоуст Похвално слово за Пасха
Който е благочестив, нека да се наслади от това хубаво и светло тържество на с преславното Христово възкресение! Който е благоразумен раб и не скрива в земята дадените му от Бога таланти, нека влезе радостен в радостта на своя Господ! Който се е потрудил с пост, нека получи сега своя динарий! Който е работил още от първия час, нека получи днес своята справедлива заплата! Който е дошъл след третия час, нека празнува с благодарност! Който е успял да дойде подир шестия час, нека ни най-малко не се безпокои, понеже не губи нищо! Който е пропуснал и деветия час, нека пристъпи без всякакво съмнение и боязън! Ако ли някой е успял да дойде едва в единадесетия час, нека и той не се бои от своето закъснение, понеже Домовладиката е великодушен и щедър - приема последния като първия, успокоява дошлия в единадесетия час така, както потрудилия се още от първия час: първия удовлетворява със заслужена награда, последния милва по снизхождение; на единия дава заслуженото, другия дарява по своята благост; добрите дела приема с радост, намерението целува с любов; делата цени и добрите разположения хвали! Затова всички влезте в радостта на своя Господ! И първи, и последни, приемете своята награда! Богати и бедни, заедно ликувайте! Трудолюбиви и лениви, почетете този ден на всемирното тържество! Постили и непостили, възвеселете се сега! Трапезата е богата: наситете се всички от нея! За блудните синове Небесният Отец е заклала угоен Телец: никой да не излезе гладен! Всички се насладете от този пир на вярата, всички се възползвайте от богатството на благостта! Никой да не се оплаква от своята бедност, понеже царството небесно е отворено за всички! Никой да не плаче за греховете си, понеже изгря прощение от гроба на Спасителя! Никой да не се бои от смъртта, понеже Спасовата смърт ни освободи от нея! Изтреби смъртта овладеният от смъртта Жизнодавец! Слезлият в ада плени ада, който се огорчи, когато вкуси плътта Му. Предсказвайки това преди столетия, пророк Исая пише: "Адът се огорчи, когато Те срещна в преизподнята си! Огорчи се, защото биде посрамен! Огорчи се, защото биде умъртвен! Огорчи се, защото е повален! Огорчи се, защото е окован! Той прие плът, а в нея се натъкна на Бога; прие земя, а в нея намери небе; прие, което виждаше, а се натъкна на онова, което не виждаше! "Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?"Възкръсна Христос и паднаха демоните! Възкръсна Христос и се радват ангелите! Възкръсна Христос и живот се въдвори! Възкръсна Христос и ни едни мъртвец не остана в гробовете! Защото, като възкръсна от мъртвите, Христос стана начатък на умрелите: Той пръв възкръсна като Глава, а подир Него в свое време ще възкръснем всички ние, Неговите членове! Нему слава и държава во веки веков! Амин!
* * * Пасхални стихири, глас 5 Да възкръсне Бог и да се разпръснат враговете Му и да бягат от лицето Му, които Го мразят Пасха свещена се показа нам днес; Пасха нова и свята; Пасха тайнствена и всепочитана, Пасхата на Христа Избавителя, Пасха непорочна, Пасха велика, Пасха на верните, Пасха, която ни отваря райските врати, Пасха, която освещава всички верни. Този е денят, който Господ сътвори: да се възрадваме и развеселим в него! Пасха възхитителна! Пасха! Господня Пасха, Пасха всечестна ни озари! Пасха е! С радост един другиго да прегърнем! О, Пасха - избавление от скръб! Защото от гроба днес като от чертог блесна Христос и изпълни жените с радост, като им каза: Възвестете на апостолите!
|
