|
брой 9
Богородица
О тебе радуется, Благодатная,
всякая твар,
ангелский собор и человеческий род!
Песнопение от св. Василиевата литургия
"Защото, ето, отсега ще ме
облажават всички родове." (Лука 1:48)
От две хиляди години Църквата пази паметта на Светата
Дева Мария като пример за всички христяни. Мария била истински чиста
и безпрекословно предана на Господа. Според църковното Предание тя
останала дева през целия си живот. И макар че доживотната девственост
не е задължителна за всички христяни, духовната чистота на Мария,
нейната чистосърдечна преданост на Бога са достойни за почит и възхвала.
Мария ни служи за пример и като първото човешко
същество, приело Иисус Христос. Тя го е носила в утробата си физически,
а днес всички християни могат да имат Бог в себе си духовно. Пречистени,
по Божия милост и благодат ние имаме възможност да станем като Него.
Честта, която отдаваме на Божията майка,
е част от вярата ни в истинската същност на Иисус. От най-древни времена
Църквата е нарекла Мария “Майка Божия” (гр. Theotokos, Богородица)
- наименование, което означава, че Синът й е изцяло човек и изцяло
Бог. Като Негова майка, Мария е източник на Иисусовата човешка природа.
В същото време, тя е носила в утробата си вечния Бог.
И така, поради нейните лични достойнства и особено
поради ролята й в Божия план за спасението, християните почитат Мария
като първа между светиите. Архангел Гавриил слага началото на тази
прослава с думите: “Радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена
си ти между жените” (Лука 1:28). Този поздрав ясно показва, че Сам
Бог е избрал да отдаде прослава на Мария. Нейното особено положение
е потвърдено при посещението при братовчедката й Елисавета, която
по това време носела в утробата си Иоан Кръстител. Елисавета посреща
Мария с думите: “Благословена си ти между жените, и благословен е
плодът на твоята утроба! И откъде ми е това - да дойде при мене майката
на моя Господ?” (Лука 1:42, 43). Тогава самата Мария по Божие вдъхновение
предсказва почитта, която ще й се отдава през цялата история: “Защото,
ето, отсега ще ме облажават всички родове” (Лука 1:48).
Покорна на ясната воля Божия, Православната Църква
почита Мария чрез икони, песнопения и празници в нейна чест. Ние я
славим като човешкото същество, което е било най-близо до Христа на
земята в буквален смисъл и я молим да се застъпи за нас пред своя
Син. Молим я, като първата вярваща и майка на Църквата, за водителство
и закрила. Почитаме я, но не й служим, защото последното принадлежи
само на Бога.
По време на утренята, вечернята и всички църковни
служби пеем това песнопение, което изразява незаменимото място на
Мария в Творението:
“Достойно ест яко воистину блажити тя
Богородицу, присноблаженную и пренепорочную и матер Бога нашего. Честнейшую
херувим и славнейшую без сравнения серафим, без истления Бога Слова
рождшую, сущую Богородицу тя величаем”.
"Наистина е достойно да те облажаваме,
Богородице, вечноблажена, пренепорочна и Mайка на нашия Бог. По-чтима
от херувимите и несравнено по-славна от серафимите; нетленно родила
Бога Слово, истинска Богородице, величаем те. "
Преведено от Orthodox Study Bible
За църковното почитане на
Богородица
Из "Земния живот на Св. Богородица",
издание на манастира
Св. Панталеймон, Атон
Изповядваното от Православната Църква учение за
Пресветата Дева Мария е основано на светото Писание. Разкрито и обяснено
от светите Отци и Учители на Църквата, то е завинаги определено и
утвърдено от Вселенските събори.
Боговдъхновените книги на Стария и Новия завет
учат, че Единородният Син Божи за извършването на нашето спасение
е възприел човешко естество и се е родил от пресветата Дева Мария.
Така още много преди Рождество Христово св. пророк Исая предсказва:
“Ето, Девицата ще зачене и ще роди Син, и ще му нарекат името Емануил”
(Исая 7:14), което име преведено от еврейски език означава “с нас
е Бог.”
Учението на Православната Църква за пресветата
Дева Мария проповядва няколко основни истини. Ние вярваме, че пресветата
Дева е:
1. Майка на Господ Иисус Христос и затова - Богородица
в собствения смисъл на думата.
2. Приснодева, тоест до раждането на Господа, по
време и след него тя остава Дева.
3. Стои по-високо от всички небесни сили и светии:
“по-чтима от херувимите и несравнимо по-славна от серафимите”.
4. Първа след Христа пред Бога наша застъпница
и помощница.
Първата от тези учителни истини се проповядва през
всички векове и от всички народи още от апостолско време, както може
да се установи от свидетелствата на светите Отци и Учители на Църквата,
да се проследи в песнопенията и молитвите, съхранили се до днес в
църковното богослужение; да се види в документите от работата на Вселенските
събори.
“Наименованието Богородица - пише Антиохийският
патриарх Йоан - е съставено от много Отци и е употребявано от тях
и писмено и устно. Никой от църковните Отци не е отхвърлял това название;
напротив - мнозина са се ползвали от него и при това - знаменити.”
Такива са: св. Игнатий Богоносец, св. Юстин Философ, св. Ириней -
епископ Лионски, св. Дионисий Александрийски - Отци от II и III век;
св. Атанасий Велики, св. Йоан Златоуст, св.Василий Велики, св. Ефрем
Сирин - църковни Отци от IV век.
“Който отрича, че Мария е родила Бога, той няма
да види славата на Неговата Божественост” - възкликва св. Ефрем Сирин.
Св. Атанасий Велики, св. Йоан Златоуст, св. Василий
Велики, св. Григорий Богослов, а след тях и много други употребяват
в произведенията си термина “Богородица”. Св. Отец Прокъл - Константинополски
архиепископ - в едно свое слово за Рождество, на поставения му въпрос:
“Ти мечтаеш да видиш нещо невиждано - нима жена може да роди Бог?”
дава великолепен отговор: “Аз не казвам, че жена може да роди Бог,
аз казвам, че Бог може да се въплъти и да се роди от жена, защото
за Него всичко е възможно.”
Непобедим защитник на православното учение за Божията
майка през V век става Александрийският патриарх Кирил. Неговата проповедническа
и полемична дейност е насочена срещу ереста на Несторий. Този ересиарх
мислел, че Майката Божия по плът - пресветата Дева - не е родила в
собствен смисъл и наистина Въплътилия се Бог-Слово и че тя не трябва
да бъде наричана Богородица. В отговор на това лъжеучение св. Кирил
Александрийски на много места в своите съчинения изповядва, че пресветата
Дева е истинска Богородица.
“Удивявам се - пише той в окръжно послание до своето
паство - как може да се пита дали трябва светата Дева да бъде наричана
Майка Божия! Защото, ако Иисус Христос е Бог, то как пресветата Дева
- Неговата майка - не е Божия Майка.” На друго място в разсъжденията
на светия Отец за въплъщението на Божия Син срещаме: “Братя, ние признаваме,
че от светата Дева и Богородица се е родил в едно съвършен Бог и съвършен
човек, надарен с разумна душа, поради което и светата Дева наричаме
Богородица. Бог Слово е обитавал в нея същински; не въображаемо, а
истинно.” И на трето място: “Господ е възприел собственото наше тяло
и е станал човек, (роден - б. пр.) от жена, без да престава да бъде
Бог, роден от Отца, но и при възприемането на плътта е останал това,
което е бил. Така учи навсякъде словото на правата вяра. Намираме,
че така са мислили и светите Отци, затова и дръзваме да наричаме светата
Дева Богородица.”
“Който не изповядва Емануил за истинен Бог и светата
Дева, родила по плът Божественото Слово, станало плът, за Богородица,
да бъде анатема!” - Така Третият - Ефеският Вселенски събор осъжда
ереста на Несторий и потвърждава църковната почит към Богородица.
В работата на събора са посочвани много указания от древните Отци
както за личността на Христа, така и за Неговата Майка. И всеки път
тези указания са изслушвани с внимание от присъстващите. Отците от
Събора постановяват: “Съгласно с преданието, да се почита и проповядва
нашият Господ Иисус Христос в едно лице, а пречистата и приснодевствена
Негова Майка да се нарича в собствен и истинен смисъл Богородица.”
Когато на Четвъртия - Халкидонски - Вселенски събор
се прочита известното послание на св. Кирил, Отците възкликват: “И
ние като Кирил вярваме! Така сме вярвали, така вярваме; анатема на
онези, които не вярват така!”
Петият Вселенски събор определя:
“Ако някой нарича светата преславна Приснодева
Мария “Богородица” коварно и не в собствен смисъл или пък я нарича
“Човекородица” и “Христородица”, като че ли Христос не е бил Бог,
а не я изповядва в собствен и истинен смисъл като Богородица, за такъв
да бъде анатема!”
В определенията на Шестия Вселенски събор, между
другото се казва: “Изложеното ... учение запечатваме със съгласието
си, като проповядваме единия Христос, въплътилия се Син Божи. И безсеменно
родилата Го Приснодева изповядваме действително и истинно като Богородица.”
Отците от Седмия вселенски (втори Никейски) събор
с одобрение изслушват и скрепяват със съгласието си онези места от
посланието на Константинополския патриарх св. Тарасий и Йерусалимския
патриарх Теодор, където се изповядва, че светата Дева е Богородица.
В посланието Теодор определя и църковното почитане на иконите: “Почитаме
и се покланяме на иконите на пречистата Майка на Господа, неизказано
родилата Го света Богородица и Владичица наша.”
Отецът от VII век св. Йоан Дамаскин в съставеното
от него изложение на православната вяра казва: “Ние изповядваме, че
светата Дева е Богородица в собствен и истинен смисъл, защото както
истинният Бог се е родил от нея, така и тя е родила истинния и въплътил
се Бог.”
Св. Теодот проповядва, че “ако някой счита себе
си за християнин, а между другото не приема в Божествената Дева достойнството
и названието Богородица, този човек, противоречейки на догматите,
напразно се кичи с това свято име.” Или, както казва св. Григорий
Богослов, “Който не признава, че Мария е Богородица, той е отчужден
от Бога”
Втората истина, на която учи Църквата, е тази за
приснодевството на Мария. Според светите Отци, приснодевството е неотделима
черта на достойнството на Богородица. Затова като изповядвали, че
пресветата Мария е Богородица, те я наричали Дева.
“Възможно ли е - казва св. Епифаний - някой някога,
в който и да е народ, да дръзне да произнесе името на света Мария,
без да я нарече Дева.”
“Ако майката не е останала Дева - казва св. Прокъл
- то Роденият би бил обикновен човек и нищо удивително не би имало
в рождението.”
Като доказателство за приснодевството на Богородица
можем да се позовем на свидетелствата на църковниците от II и III
век: св. Ириней, св. мъченик Юстин Философ, Ориген, св. Методий; от
IV и V век: св. Григорий Нисски, св. Атанасий Велики, св. Григорий
Богослов, св. Василий Велики, св. Йоан Златоуст, св. Ефрем Сирин,
св. Амвросий, блаж. Августин, св. Кирил Александрийски, св. Теодот
Анкирски, св. Прокъл, св. Андрей Критски и др.
От най-древни времена, в писанията на светите Отци
Божията майка се нарича “Майката-Дева” и “Приснодева”. Максим Грък
пише, че на Петия Вселенски събор император Юстиниан настойчиво молил
Отците да постановят в Символа на вярата вместо “Дева Мария” да се
чете “Приснодева Мария”. Отците не се съгласили на тази поправка,
колкото и тя да се възприемала като благочестива, поради забраната
от Третия Вселенски събор да се прибавя или отнема нещо от Символа.
Tретата истина, която може да се разглежда като
следствие на първите две, разкрива величието и превъзходството на
Божията Майка не само над всички земни твари, но и над висшите ангелски
чинове. Тук се отнасят всички писания на светите Отци и Учители на
Църквата, в които пресветата Дева се прославя с най-възвишени похвали,
приложими единствено към нея. Могат да се посочат творенията на св.
Иреней, Тертулиан, блаж. Августин, св. Кирил Александрийски и много
други и особено древните употребявани и до днес литургии на св. Йоан
Златоуст, св. Василий Велики и св. Григорий Двоеслов.
“О, чудо! - възклицава св. Йоан Дамаскин - жена
беше въздигната по-високо от серафимите.”
На Седмия Вселенски събор се прочита посланието
на Константинополския патриарх св. Герман, в което той казва: “Ние
я почитаме и величаем (св. Дева Мария) ... и я признаваме за по-висша
от всички видими и невидими твари.”
Четвъртата истина, така утешителна за човешкия
род, е тази, че Божията Майка е първата след Христа пред Бога наша
застъпница и помощница. За това свидетелстват много църковни празници,
установени в първите векове на християнството. Тези празници споменават
и честват различни събития от живота на света Богородица: Рождество,
Въведение в храма, Благовещение, Успение и др.
проф. Христос Янарас
Божията Майка
Църквата признава в личността на пресвета
Богородица единственото творение в лоното на целия създаден от Бога
свят (материален и духовен), в което напълно е достигната крайната
цел на тварното битие: всесъвършеното единение с Бога, максималната
реализация на всички жизнени възможности. Съгласието на Мария за въплъщението
на Сина не е просто съгласуване на човешката воля с Божествената.
Става дума за единствения по рода си екзистенциален факт на взаимно
проникване на тварен и нетварен живот. Пресветата Дева е счетена за
достойна да участва с природната си енергия (енергията на волята,
а също така на майчинството) в единната енергия на Божеството, тоест
в самия Божествен живот. Нейното естество, нейната кръв, биологични
функции, нейното тяло се отъждествяват с живота на въплътената Ипостас
на Божествения Логос. Бог-Слово, като Ипостас, като че ли става “съвладелец”
на тялото на Мария, получавайки в нейната утроба Своите човешки плът
и кръв от нейните плът и кръв. Така в непостижимото тайнство на Боговъплъщението
се съединяват в своеобразно взаимодействие естествената тварна енергия
на пресветата Дева и нетварната жизнетворяща енергия на Пресветата
Троица.
По този начин Божията Майка не просто “предоставя”
своя биологичен организъм на Бога-Слово. В действителност всяка майка
не “предоставя” своето тяло на детето, но изгражда от собствената
си плът и кръв ново човешко същество. Тя дава на младенеца и “душа”,
предавайки я заедно със своето мляко, думи, нежност и ласки. Църквата
настоява, че Синът Божи, като всеки човешки младенец, е възприел при
Своето въплъщение не просто човешка плът, но “плът, одушевена от разумна
и мислеща душа” (преп. Йоан Дамаскин). Христос е възприел нашата природа
заедно с всички съставляващи и изразващи я телесни и психически енергии.
Следователно ролята на Божията Майка не се ограничава с “образуването”
на Христовата плът, но се простира и върху това, което бихме могли
да наречем формиране на душата, на човешката психика на нейния Син,
доколкото майката е източник на първоначалния душевен опит на детето,
на неговото познание за света, неговите първи думи, постепенното му
навлизане в света на имената и символите; в света на хората.
Като Майка на Бога, със своето съществуване Дева
Мария отъждествява тварния с нетварния живот, съединявайки в себе
си творението с Твореца. Занапред всяко същество и целият създаден
от Бога свят заедно намират в нея път към “истинния живот”, достъп
до екзистенциалната пълнота.
“За тебе се радва, Благодатна, всяка твар, Ангелският
събор и човешкият род”.
Езикът на църковната поезия прилага към пресветата
Дева всевъзможни образи от света на природата именно за да изрази
усещането за универсалното обновление на тварния свят в лицето на
Богородица. Наричат я “небе”, “благодатна земя”, “нерушима скала”,
“камък, напояващ жадуващите живот”, “цъфтящо лоно”, “плодородна почва”.
Несравнимото семантично богатство на православната иконография изразява
тези образи зрително - в рисунки и цветове. На иконите Божията Майка
се изобразава различно: седяща на трон Царица, която държи на коленете
си Младенеца, молеща се, прегърнала Детето, лежаща на ложе след Рождество
Христово или след своето Успение.
Дева Мария - това е новата Ева, възсъединяваща
нашата природа не в “противоестествена” автономия и смърт, но в причастност
с Божеството и вечния живот. Нейната лична воля възстановява изначалната
екзистенциална цел на целия тварен свят, възвръща смисъла и надеждата
на нетърпеливото очакване на тварите. Когато вярващите, търсейки спасение,
призовават Богородица, те търсят не юридическо посредничество, но
се стремят да съединят собствената си отслабваща воля с животворящата
воля на тази, която отговори “да” на спасителната любов на въплътения
Бог.
прот. Александър
Шмеман
из "За живота на света"
Преданието нарича Пречистата Дева Нова Ева. На
еврейски “Ева” означава живот. Първата Ева не пожела и не съумя да
бъде наистина жена и да въплъти в себе си “женствеността” на творението.
Тя прояви “инициатива” и ето - Любовта се изопачи, помръкна и се превърна
в безрадостна “война на половете”, в която целта - обладаването на
другия не е нищо друго, освен стремеж да се убие посрамващата, но
никога неумираща похот.
Мария не прояви подобна "инициатива". Тя очакваше
волята на Другия в любов и послушание. И когато я дочака, тя не я
прие сляпо, понеже попита: “Как ще стане това?”, но с цялата честност,
радост и доверчивост на любовта. Светлината на вечната пролет ни осенява,
когато на бдението преди Благовещение слушаме архангел-ския глас:
“Възпяваме те, Чиста, радвай се! И пак ти казваме: радвай се!”.
Мария е Дева. Но нейното приснодевство не е отрицание
или отсъствие. То е пълнотата и целостта на самата любов; пълнотата
на нейното самоотдаване на Бога и абсолютната неделимост на тази любов,
защото любовта винаги е жадуване за цялост, абсолютност, пълнота и
неразделност. В края на вековете Църквата, по думите на Апостола,
ще застане пред Христа като чиста девица (2 Кор. 11:2). Тази девственост,
загубена от човека при неговото падение, отново е явена от Бога в
Приснодева Мария. В нейното лице всички сме обручени за Жениха на
Църквата. По този начин ставаме едно Тяло с Него и сме съединени с
Него навеки. Бог изпълва и увенчава послушанието с любов. “Дух Свети
ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени... защото у Бога
няма да остане безсилна нито една дума” (Лук. 1:5; 7).
Мария е майка. Чрез майчинството се изпълнява женствеността
на света и любовта-послушание и отговор. Отдавайки себе си, любовта
дарява живот. Тя не се нуждае от оправдание. Тайната на приснодевството
на Мария не противоречи на вярата. Майчинството на Мария не е нещо
различно от нейната девственост, понеже се явява като пълнота на една
и съща Божествена Любов.
Мария е майка на Христа, Сина Божий, станал Човек
“заради нас човеците и заради нашето спасение”. Цялата Църква и цялото
творение се радва в нея, защото тя яви тайната на спасението - съединяването
с Христа, Който прие нашия живот и ни дарува Своя. В случая няма място
за опасения, че радостта за Мария, която пронизва целия живот на Църквата,
отнема каквото и да било от Христа и отвлича нашето вътрешно внимание
от Него. Тук не става дума за някакъв “култ към Мария”. В Мария се
проявява “култът на Църквата”, който е движение на радостта, благодарението,
приемането, послушанието и обручаването с Христа.
Св. Йоан Златоуст
из беседата "Против
еретиците и за света Богородица"
Отново с дръзновена надежда за помощ от Светия
Дух, като желая да разкъсам оковите на невежеството, заемам проповедническата
катедра, без да се срамувам от своята нищета. Вие, които сте разположени
към бедните, ще ме пожалите поради вашата любов. Аз влизам в битка
не за да се сражавам с думи против думите, не с риторическо красноречие
да разруша връзките на изреченията, но с щателни изследвания на божественото
слово да унищожа изкусните построения на еретиците. Ето какво четем
у апостола: “О, каква бездна богатство, пре-мъдрост и знание у Бога!
Колко са непостижими Неговите съдби и неиз-следими Неговите пътища!”
(Римл.11:33) Какво казваш ти, Павле? Бо-гатството на Бога в дълбина
лежи и във висота се познава? Да, казва, и в дълбина, и във висота:
в дълбина по човечество, а във висота по божественост. Така именно
говори Бог чрез пророк Ахаз, откривайки домостроител-ството: “искай
за себе си личби от Господа, твоя Бог: искай или в дълби-нето, или
във висинето.” (Исая 7:11) - в дълбина по отношение на домо-строителството
(въплъ-щението) и във висота - по отношение на учението за Бога. Както
наистина дълбоко е знамението - раждането от Дева, така високо е предсказанието,
че от Бога ще се роди Бог. И ето, брате, ако ти започнеш да се занимаваш
с ненужното и да любопит-стваш, нито височината ще разбереш, нито
дълбината ще намериш. Свещени са и двете раждания на Христа: и онова,
което е по природа и онова, което е въпреки природата. Именно въпреки
природата в последните времена Той се роди от Дева, а съгласно с природата,
преди вековете беше роден от Отца, тъй като е познавал Родилия Го.
Небесното раждане не е лъжливо. Истинно Бог от Бога се роди; истинно
и от Дева Бог се роди като човек между хората: горе един от един Единороден
и долу един от една Единороден. И както по отношение на горното раждане
е нечестиво да предполагаме майка, така по отношение на Девата е богохулно
да предполагаме баща. Отец роди Сина неделимо, а Дева Го роди невредимо.
Нито Отец, раждайки, претърпя загуба, защото роди така, както подобава
на Бога, нито Дева след раждането претърпя тление. О, ново чудо! О,
свещено и необяснимо тайнство! Осмелявам се да кажа и не греша, като
твърдя това, че и горе роди девствена природа (защото Божественото
същество е чисто и нетленно) и долу нетленната Дева роди Нетленния,
както е казано: “не ще допуснеш Твоят светия да види тление” (Деян.
2:27).
Когато природата следва обичайния си ред, тогава
ти, човеко, търси съгласното с природата. А когато Бог повелява нещо,
тогава природата отстъпва от своя порядък и прави това, което иска
Божият закон. Например, Бог повелил на скалата в пустинята да пусне
вода и тя изпуснала не това, което е имала в недрата си, а онова,
което е вложило повелението. И както скалата станала източник по дадения
от Бога знак и произвела бистър планински поток вода, нито от подземни
жили, нито от река, но бидейки суха, без влага, станала майка на потоци,
проливайки влага, която не е имала в себе си, така и непозналата мъж
Дева, чрез наитието на Светия Дух, родила по плът нашия Господ без
да се подчинява на природния порядък, но се е приготвила за раждането
със силата на Всевишния. Тя е родила не по природния закон, но като
е получила сила от Светия Дух, родила е така, както е поискала Божията
благодат. "...Дух Свети ще слезе върху ти и силата на Всевишния ще
те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече
Син Божий." (Лука 1, 35). Ако искаш да знаеш как природата отстъпва
от своя порядък, за да служи на Бога въпреки себе си, попитай Аароновия
жезъл. Кажи: как ти, сухият жезъл, пусна листа и плодове за толкова
кратко време, въпреки природата си? Нали Моисей не те е посадил в
земята преди това, не те е поливал с вода, не времето източи твоите
корени - ти не си преживял нито лета, нито пролети, не си изпитвал
нито зима, нито есен. И така, по какъв начин ти даде листа и цветя,
и плодове? Не на измененията във въздуха, ще отговори жезълът, нито
на промените във времето се покорих аз, но, като се подчиних на Божественото
слово, наруших природата и въпреки нея дадох плод, за да се подчиня
според природата и въпреки нея на волята на най-добрия Художник. И
така, човече, както жезълът въпреки природата си даде плод, за да
повярва Иудея, така и живият жезъл - царствената Дева - роди, пренебрегвайки
брачните закони, за да се спаси цялата вселена.
Но, може би ти ще кажеш: какво е сходството между
жъзъла и раждащата Дева? Виж колко голямо е сходството: този жезъл
е бил образ, а тя е самият предмет. Както жезълът е дал плодове въпреки
природата си, така и тук въпреки природата Дева произведе цветовете
на благочестието. “И ще покара младочка от Иесеевия пън, и клон ще
израстне от неговия корен” (Исая 11:1). Значи не напразно Павел се
удивява на Божието богатство, тоест на домостроителството на въплъщението
на Христа. О, неверие на еретиците! О, неистов и богопротивен техен
език! Павел, гражданинът на небесата, съзерцателят на рая, пламенният
поклонник на Христа, слушателят на неизказаните тайни и изследовател
на вселената затрепери и се смути. А вие, които изследвате Божеството,
дори не потрепвате? Павел нарече Божиите съдби неизследими, а ти разсъждаваш
за природата на Отца като за нещо леснопостижимо?! Намирам удобен
случай да те приканя да си спомниш със съкрушение за своите непонятни
съждения. Ти не разбираш как роди Дева, а желаеш да знаеш как роди
Бог? Как произлезе раждането на Христа по плът в дните на Ирод не
знаеш, а се осмеляваш да изследваш и имаш намерение да проверяваш
раждането от Отца, което е безначално и неизяснимо, свещено и неизказано,
преди всяко разбиране, преди времената и вековете, без всякакво посредничество.
Ако Тома, който беше апостол, като докосна разпятото тяло Христово,
не остана без порицание, то за какво наказание са достойни тези, които
не с ръка докосват Христовото тяло, а с език изследват вечната Му
божествена природа? Тома видя тялото и го докосна, а тези започнаха
да изследват Божеството, Което не са виждали, като че ли са Го видели.
Кажи ти, изумителен и хитър риторе Евномий, по трояк начин различаващ
природата на Божеството, стоящ недалече от това да си измисляш богове,
защо наричаш Христа сътворен, а не роден? Затова ли, както казваш,
да не се приписва на несъздадената природа на Бога понятието “отделяне”.
Ако е така, то и на творящия е необходимо да се припише труд. Който
твори, не твори без труд. Затова, ако ти отказваш да наречеш Отеца
"Отец", желаейки да избягаш от мисълта за отделяне, то не Го наричай
и Творец, за да не внушиш мисълта за труд и умора. Ти казваш, че по
отношение на Бога не трябва да имаме такова съждение, каквото имаме
за хората. Хората, когато съзиждат, правят го с труд и след време.
Бог, Който създава, съзижда без труд, защото Неговата природа не е
съставна (сложна). Ако това е така, мъдри и знаещи човече, ако Бог
когато твори, твори без труд, то нима Той не може да ражда без отделяне?
Или може би когато твори, твори без труд като Бог, а когато ражда,
изпитва отделяне? Тогава излиза, че когато твори, Той остава безчувствен,
а когато ражда, изпитва човешко чувство. Тръпки ме побиват и се боя,
и треперя от богохулния, безсрамен и необуздан език на еретиците,
когато си представям, че подобно на тях вярвам в това, че Дева е родила
невредимо, а се съмнявам в това, че Бог е родил. Девствената утроба
и след раждането е останала невредима, а природата на Отца с раждането
не е избегнала отделянето?! Дева и след раждането е останала Дева
и с раждането не е нарушила девството, а Отец, след раждането не може
да остане същият, така че Неговото същество да остане без изменение
и отделяне?! Там, където има тяло, стройно съгласие на частите, състав
на костите, порядък на нервите, множество връзки и членове, плодът
в утробата на майката се е явил така, както Той е знаел, образувайки
се в девствената утроба по неизясним начин; а там, където няма нито
тяло, нито членове, нито състави, нито нерви, нито кости, но има неосезаема,
безтелесна и невидима природа, ти въвеждаш понятието “отделяне” и
говориш за намаление? Излезе от утробата и тя остана девствена, защото
Този, Който безсеменно устрои за Себе Си в Девата одушевен храм, сам
съхрани като Бог утробата цяла. Божествените дела не са подчинени
на природата на нещата, но се подчиняват на повелението на Бог Слово.
Понякога Бог съзижда съгласно с природата, за да познавяш ти благоустройството
й, а понякога твори въпреки природата, за да се научиш да разбираш
силата на Творящия. Както не всичко се върши в съгласие с природата,
за да не се прославя тя вместо Бога, така и не всичко става въпреки
природата, за да не би онова, което се допуска въпреки нея да се отъждестви
с безпорядъка. Бог образува съгласно с природата, но върши неща и
въпреки нея, за да се научиш да знаеш, че природата се движи в съгласие
сама със себе си, по подобие на слугите, но върви и въпреки себе си,
изпълнявайки Божието повеление.
Кажи ми ти, който питаш по какъв начин Христос
излезе от девствената утроба, без да разруши печата на девството,
кажи ми как от девствения Адам произлезе Ева? Богородица Мария, без
да познава мъж, роди мъж; първозданният Адам, без да познава жена,
произведе жена. Но, докато за раждането на девицата, макар и неочаквано,
все пак може да има някакво обяснение, доколкото стомахът и утробата
представляват естествен път за раждане, то по отношение на Адам всичко
това няма място... И ето - както след отнемане на реброто Адам остана
цял, така и след излизането на плода Дева остана невредима. Нито в
Адам претърпя вреда съотношението на частите, след като реброто беше
взето, нито печатът на девствеността се наруши, след като излезе Младенецът.
Ето какво ми кажи още, мъдри и знаещи, кое е по-лесно:
девицата да роди и след раждането да остане девственица или жезълът
да се превърне в одушевено същество, след което пак да стане жезъл.
По какъв начин жезълът на Моисей стана змия? Как от змията отново
стана жезъл, разпознавайки своята природа? И ето, човече - както жезълът
на Моисей по природата си беше жезъл, а по домостроителството стана
змия, така и Мария по природа беше Дева, а по домостроителство стана
Майка, за да повярват халдейските влъхви, както и жезълът стана змия,
за да изплаши египтяните. Нима ти не би искал Девата да послужи за
спасението на вселената? По време на земетресения се случва стени
да се разделят и отново да се съединят. Нима считаш за невъзможно
при раждането на Христа, утробата да се отвори и отново да се съедини?
И не ми казвай: откъде ще се вземе плът и кръв, ако не е заложено
семе. С помощта на това, което става с нас можем да се научим да разбираме
онова, което стои по-високо от нас. За пример към казаното ще ти посоча
учениците на живописците, които често рисуват растения, дървета и
реки, дори да нямат пред очите си природата за модел. Изкусно съединявйки
боите, те се стараят да представят изображението на нещата. Рисуват
река, без да заимстват нищо от нейното течение, изобразяват човек,
без да прибавят към това нищо от човешката природа. Както тези художници
с помощта на боите изобразяват и човек, и ручей, и река, без да заимстват
нищо от тях, така и Дух Свети в Девата, не с бои, но по своето искане
образува одушевения Човек, без да заимства от човешката природа семе
за Неговото устройство... Както ти, като се гледаш в огледалото, виждаш
с очи собственото си отражение от безформена материя, изображение
често смеещо се и плачещо, движещо се и приемащо разнообразни форми
и възпроизвеждащо състоянието на живия предмет, така и Духът Свети
в чистото огледало - в непорочната Дева - засия и образува съвършения
човек. Не по законите на природата, не по времената, не от човешко
семе, но по неповторим начин, с духовна и свята сила подтикна Девата
към раждане, като неизяснимо изтъка в нея зародиша за спасение на
човеците.
Това е именно така. И за казаното да въздадем хвала
на въплътилия се за нас Бог, защото на Него е славата, на Отца и Сина
и Светия Дух во веки веков. Амин.
За Божията Майка
из "Старец Силуан"
О, Пречиста Дево Богородице, кажи на нас - твоите
чеда - как, живеейки на земята, обичаше твоя Син и Бог? Как се веселеше
духът ти в твоя Бог и Спасител? Как гледаше неговото прекрасно лице
и си мислеше, че това е Този, на Когото със страх и любов служат всички
небесни сили?
Кажи ни какво чувстваше душата ти, когато държеше
на ръцете си дивното детенце. Как Го възпитаваше? Колко те болеше,
когато заедно с Йосиф три дни Го търси в Йерусалим? Какви мъки преживя,
когато Господ беше предаден на разпятие и умря на кръста?
Кажи ни каква беше радостта ти при Възкресението
или как тъгуваше душата ти по Възнесението на Господа?
Душите ни жадуват да узнаят за живота ти с Господа
на земята, но ти не пожела да предадеш това на описание, а покри с
мълчание своята тайна.
***
Душата ми е в страх и трепет, когато размишлява
за славата на Божията майка.
Малък е умът ми, бедно и немощно сърцето, но душата
ми се радва и ме тегли да напиша макар и няколко думи.
Душата ми се бои да се докосне, но любовта ме принуждава
да не скривам благодарността си за нейното милосърдие.
Божията майка не предаде на описание нито своите
мисли, нито любовта си към Бога и своя Син, нито страданието на душата
си при разпятието, защото все едно - ние не бихме могли да постигнем
това. Нейната любов към Бога е по-силна и гореща, отколкото любовта
на Серафимите и Херувимите и на нея се удивляват всички небесни сили
на ангелите и архангелите.
И макар че животът на Божията майка като че ли
е покрит със свято мълчание, Господ е дал на нашата Православна Църква
да знае, че със своята любов тя обгръща целия свят и в Духа Свети
вижда всички народи на земята и, подобно на своя Син, всички жалее
и милва.
О, кога ще разберем наистина как Пресветата люби
всички, които пазят Христовите заповеди и как жалее и скърби за тези,
които не се поправят. Аз изпитах това на себе си. Не лъжа, говоря
пред лицето на Бога, Който знае душата ми: с духа си аз знам Пречистата
Дева. Не съм я виждал, но Светият Дух ми даде да позная нея и любовта
и към нас. Без нейното милосърдие отдавна бих загинал, но тя поиска
да ме посети и да ме вразуми, за да не греша...
Наистина тя е наша застъпница пред Бога и дори
само името и радва душата. Но и цялото небе и цялата земя се радват
за нейната любов.
Чудно и непостижимо нещо: тя живее на небесата
и непрестанно вижда Божията слава, но не забравя и нас - убогите и
със своето милосърдие покрива цялата земя и всички народи.
Господ ни дарува пречистата Си майка. Тя е наша
радост и упование. Тя е наша майка по дух и близка ни по природа,
като човек, и всяка християнска душа се стреми към нейната любов.
|