Проф. д-р Тотю Коев

на 20 април 2006 г. - Велики четвъртък

почина

Проф. д-р Тотю Коев, председател на издателския съвет на издателство „Омофор”

С признателност и уважение се прекланяме пред светлата му памет,

Екипът на издателство „Омофор”

Той беше обичан и уважаван не само от богословите, а от всички, които имаха щастието да общуват с него. Дълги години помагаше по всякакъв начин на издателство „Омофор” - самоотвержено, всеотдайно, бащински; отнасяше се с нас като към "по-малки братя". Под неговата компетентна редакция, пословична педантичност и взискателност излязоха много важни книги на издателството. Умееше да те накара да му повярваш и те обезоръжаваше с непосредствеността и добротата си. Обичаше Църквата както се обича жив човек и тази любов предаваше на всички около себе си. 
 
Покланям се пред приятеля, наставника и християнина проф. Коев и благодаря на Бога, че имах възможността да го познавам. Вечная памят!

Пламен Сивов

***

Професор Коев беше много добър човек.
 
Той с лекота "принуждаваше" хората около себе си не просто да се отнасят с уважение към него, но да го обичат. Беше ведър, добродушен и топъл човек. Беше пословично деликатен и в същото време категоричен и безкомпромисен, когато става въпрос за професионалните му и лични убеждения. 
 
Познавах го в последните няколко години, през които беше председател на издателския съвет на ИК "Омофор". И благодаря за възможността да го познавам, защото това ме убеди, че достойният човек остава такъв във всички обстоятелства и на всяка възраст.
 
Той никога не си позволи да пести усилията си, да избягва отговорност или да направи компромис, когато става въпрос за работа, която счита за важна. И никога не си позволи да изисква същото от другите, вероятно защото смяташе, че всеки отговаря за своите избори. И никога не си позволи да говори без усмивка, да пропусне извинение за най-незначителния пропуск, да спре да прави всичко по силите си, за да бъде полезен. Сигурно това означава, да бъдеш от пръчките, които дават плод.
 
Вярвам, че всички, които го познаваха се молят за него с болящо сърце. Българската църква се разделя с него и плаче пред тялото му на Велики петък - часове, преди да заплаче на Христовото погребение. дано да бъде с Бога "още днес"!

Илиана Александрова

***

Роден съм на 07.10.1928 г. в с. Армени, Габровско. Завършил съм Софийската духовна семинария и Богословския факултет (Духовна академия). През 1955 г. защитих кандидатска (сега докторска) дисертация. Работил съм като асистент в Духовната академия до 1960 г., а след това като учител в Софийската духовна семинария до 1968 г. През 1969 г. специализирах в гр. Мюнстер, Германия. Бил съм старши преподавател, доцент и професор по Догматическо богословие и Инославни изповедания в Духовната академия. През 1991 г. станах първият декан на новооткрития Православен богословски факултет при Университета "Св. св. Кирил и Методий" – В. Търново.

Чел съм лекции като гост-професор в Мюнхенския университет, Германия, през летните семестри на 1998 и 1999 г.; от 1981 г. съм главен редактор на сп. Духовна култура.

Няколко заглавия: Статии - Иконопочитанието в светлината на Боговъплъщението. Духовна култура (ДК), кн. 3, 1974; Догматическата дейност на Шестия вселенски събор. ДК, кн. 2, 1982. /Също в Сборник "Вяра и живот", В. Търново, 1994/; Тайнството Кръщение според учението на Православната църква. ДК, кн. 4, 1985. /Също в: Сборник "Вяра и живот", В. Търново, 1994/; Die Entwiklung des theologischen Denkens in Bulgarien - Hervorragende bulgarische Theologen. - In: Im Dialog der Liebe. Neunzehn PRO - ORIENTE - Symposien 1971 bis 1981.Wien, 1986; Тайнството Свещенство в православно-догматическо осветление. ДК, кн. 2, 1987. /Също в: Сборник "Вяра и живот", В. Търново, 1994/; Вероопределението на Седмия вселенски събор /Съдържание и значение/. ДК, кн. 11, 1987. /Също в: Сборник "Вяра и живот", В. Търново, 1994/; Religiose Sprache und sakrale Symbole in der Gegenwartsgeselschaft Bulgariens. - In: Kirchen im Kontext unterschiedlicher Kulturen. Auf dem Weg in das dritte Jahrtausend. Gottingen, 1991; Das romische Dokument uber den Ausgang des Heiligen Geister aus bulgarisch-orthodoxer Sicht. - In: Pro Oriente, Bd. XXII, Tyrolia-Verlag, Insbrug-Wien, 1998; Der Beitrag der bulgarisch-orthodoxen Kirche zur Okumenischen Bewegung. - In: Russland und Osterreich. Pro Oriente, Bd. XXIII, Tyrolia - Verlag, Insbruck-Wien, 1999; Auferstehung oder Auferweckung. - In: Orthodoxe Theologie zwischen Ost und West. Frankfurt am Main, 2002; Поглед върху дейността на Сердикийския събор /343 г./. - В: Сборник в чест на 60-годишнината на проф. д-р Георги П. Бакалов, София, 2003. Студии - Произход на Халкедонското вероопределение, ГДА, т. ХХI, 1971/1972, София, 1973; Догматът за Св. Троица /Съдържание и значение/, Годишник на Православния богословски факултет, т. I, 1991/1992, В. Търново, 1994; "Написание о правЂй вЂрЂ" на св. Кирил-Константин Философ /Богословско-догматически анализ на части от текста/, Годишник на Православния богословски факултет, т. II, 1992/1993, В. Търново, 1998; Българската и Арменската църква през вековете. - В: "Българи и арменци заедно през вековете". Книга 21 от библиотека "Българска вечност", София, 2001; Българската църква през Средновековието. - В: История на българите, т. I, София, 2003. Монографии - Догматическите формулировки на първите четири вселенски събора, София, 1968; Православен катехизис и Послание на източните патриарси за православната вяра, София; Въведение в богословието /съавтор с доц. д-р Г. Бакалов/, София, 1992; Християнски справочник /съавтор с проф. д-р Г. Бакалов/, София, 2001. Учебни помагала - Кратка богословска енциклопедия /съавтор с доц. дтн. Д. Киров/, София, 1993; Учебно помагало по Благонравие за учениците от Националния учебен комплекс по култура, София, 1997; Религия. Експериментално учебно помагало за II - IV клас /авторски колектив/, София, 1998; История на религиите /съавтор с проф. д-р Г. Бакалов/, Учебно помагало за Националния учебен комплекс по култура - Горна баня, Университетско издателство "Св. Климент Охридски", София, 2001.

Родена съм през 1968 год. Завършила съм право в Софийския университет и съм работила пет-шест години като юрист в София. Получи се разнообразен опит: като експерт в централната администрация, в общинска институция, управител на частна юридическа фирма. Все още се отнасям сериозно към професията си, макар и все по-малко професионално, защото не я практикувам от шест години. Мисля си, че за съжаление освен компетентност (условието без което не може) и освен морал, в правото има един духовен пласт, за който няма сили нашата юриспруденция, както и цялото ни общество. А това е жалко.

Заех се да бъда управител на издателството преди шест години не защото разбирах от тази работа (едва ли нещата са много различни и сега), а защото си дадох сметка, че това е най-доброто и смислено нещо, което бих могла да върша. Раждането на една книга, която си обичал още преди да се появи, (защото книгата не е само текст: всяко издание е уникално съчетание на текст, идеи, взаимодействия, форми, образи, история ...) е толкова радостно и неповторимо събитие, така осезаем и пълен с възможности и енергия за промяна резултат, че неутрализира всички съмнения и горчивини от трудностите на издателската работа. Но защо пък трябва да е лесно, за да е скъпо?

Родена съм в семейство на свещеник в гр. Смядово, Шуменско. Завършила съм Българска филология и Журналистика през 1972 г. Преподавател. Автор на статии в литературни и други издания. Автор на книга за личностите на Чипровския седемнадесети век – „Кипровец, любезната ми родина”. Редактор и преводач. От 2000 г. работя като преподавател по български език и литература в Софийската духовна семинария „Св. Иван Рилски”.

Венета Дякова е била сътрудник в част от програмите на Енорийския център към Фондация „Покров Богородичен”. Член е на Издателския съвет на издателството за православна книжнина „Омофор” към фондацията от създаването му през 1997 г. Редактор и преводач на някои от книгите на „Омофор”. Всеотдадена е на учителството и на словото. Защото, „каква бездна богатство, премъдрост и знание у Бога!... Защото, кой е познал ума на Господа?... Защото всичко е от Него, чрез Него и у Него” (Рим. 11:33-36).

Мила Игнатова

член на УС на фондация
Покров Богородичен

член на издателския съвет

Родена съм на 3 ноември 1970 г. Завършила съм философия в СУ „Св. Климент Охридски”, а след това и магистърска програма по богословие в Православната семинария „Св. Владимир” в щата Ню Йорк, САЩ. За издателство „Омофор” работя като преводач и редактор на преводи от руски и английски език.

Истинска радост за мене е, че имам възможност да участвам в издаването на православни книги на едни от най-големите духовници и богослови на нашето време.

Тази работа е израз на надеждата ми, че книгите, които „Омофор” предлага на своите читатели, ще бъдат за тях източник на вдъхновение и духовно ръководство по пътя във вярата. Надявам се още, че докосването до мисълта на православни автори от различни култури ще даде на българския читател усещането и разбирането за истинските измерения и дълбокото единство в Преданието на Църквата.

Роден съм на 6 ноември 1955 г. в с. Българско Сливово, Великотърновска област, в свещеническо семейство. През 1985 г. съм завършил Духовната академия “Св. Климент Охридски”. Работил съм в Светия Синод и като завеждащ кабинета на Българския патриарх. След основаването на Православния богословски факултет към ВТУ “Св. св. Кирил и Методий” през есента на 1991 г. се преместих от София и станах първи негов щатен преподавател като асистент.

Димитър Попмаринов е специализирал в Русия и Швейцария. От 1991 г. до 1998 г. е представител на Българската православна църква към Световния съвет на църквите в гр. Женева. През 1990 г. е сред учредителите на Православното християнско движение “Св. Евтимий патриарх Търновски”. Участва в основаването на Балканския православен младежки съюз през 1992 г. Участвал е на много международни богословски научни конференции, семинари и лектории както в България, така и в чужбина: Санкт Петербург, Женева, о. Халки (Турция), Баламанд (Ливан), Ню Йорк, Волос (Гърция), Солун, Бристол и др.
Тясната научна област на Димитър Попмаринов е Библеистиката. Той работи в областта на Исагогиката и Библейското богословие. Пише и по проблеми, засягащи църковния живот в страната и чужбина.

д-р Свилен Тутеков

преподавател по Християнска етика във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий"

член на издателския съвет

 

Роден съм на 24 януари 1974 г. в гр. Горна Оряховица, където завърших основното и средното си образование. От 1992 до 1997 следвах богословие в Православния Богословски Факултет на ВТУ “Св. св. Кирил и Методий” и заедно с това учих философия във Философския факултет на същия университет. След като се дипломирах, започнах работа като редовен асистент по Християнска етика, а през месец март 2003 г. защитих докторска дисертация, посветена на аскетическото богословие на преп. Йоан Лествичник. Имам публикувани няколко студии и статии и превеждам богословска литература от руски и сръбски език.

Роден съм през 1971 г. Завърших Философския факултет на СУ “Св. Климент Охридски”. Женен с две деца. Един от учредителите на фондация “Покров Богородичен”. Това е само малка част от външните факти и събития от моя досегашен живот. Тук ще се опитам да разкажа накратко за отношението ми към православната литература.

Някъде през 1991 г. майка ми донесе от Москва цял кашон с току що преиздадени репринтни книги. Като го отворих, дъхът ми спря. Започнах да вадя съчинения на автори и свети отци, за които бях само чувал (в най-добрия случай). Сред тях открих Изповедите на бл. Августин, Добротолюбието, Авва Доротей и св. Кирил Йерусалимски, св. Йоан Златоуст… Моето първоначално обръщане към Христа и Църквата беше книжно, откъснато от жива традиция и естествена среда. Трескаво търсех отговори на вълнуващите ме въпроси и дълбоко в себе си усещах, че този вид литература е нещо по-особено, че това са книги, които не можеше просто и само да четеш, защото в крайна сметка те споделят начин на живот – живот отдаден на Христа. Едва след две години, когато открих своята енория и енорийски свещеник малко от малко започнах да проумявам, какво ще рече книгите да са живи гласове на живи в Христа мои братя и сестри, които предават и споделят с мен живото предание на Църквата. Предание, което може само да се живее.