Това списание се роди от желанието
група млади хора да започнат диалог за мястото на Православието
в съвременното общество. Зададохме си въпросите: можем ли да бъдем
едновременно вярващи и да говорим на разбираем език? Можем ли
да кажем нещо ново (пък било то и добре забравено старо) на това
общество, от което се чувстваме неразделна част? Как да обясним
„стоенето” си в Църквата, без да предизвикваме недоумението на
околните?
Издателите имат авторско отношение
към повечето от текстовете в първия брой. Това беше неизбежно
– трудно е да убедиш утвърдени автори да публикуват в едно никому
неизвестно издание. Надяваме се, че в следващия брой съотношението
между българските автори и преводните материали ще надделее в
полза на първите, а един ден – дай Боже! – списанието ще се превърне
в предпочитан орган на православно мислещата интелигенция у нас.
Темата на броя – християнското семейство
– отваря врати към един въпрос колкото актуален, толкова и болезнен
за нашето общество. В семейството се съсредоточават като в интимен
фокус всички болести на разцентрованото ни време; там някъде сигурно
е и разковничето за оцеляването ни. Бракът – какво съдържание
влагаме в него, когато заставаме пред „длъжностното лице по гражданското
състояние” в „съвета”, и какво – когато заставаме пред свещеника
в църквата; как да възпитаваме децата си в християнски дух, без
да могат един ден да ни упрекнат в деспотизъм – тези въпроси ни
водят към по-общи теми, някои от които вече се дискутират у нас
– като например въвеждането на религиозното образование в държавните
училища (в текста на Валентин Кожухаров), и към фундаменталните
въпроси на отношението Църква – общество – държава (в разговора
с Димитър Попмаринов). Основополагащата тема обаче е любовта в
християнски контекст; това е и темата на откриващата броя и изданието
ни статия – „Тайнството на любовта” на големия православен богослов
и църковен деятел Александър Шмеман.
С рубриката „Новини от електронната
поща” искаме да споделим с читателите една важна, дълбоко пренебрегната
у нас истина – че Православието не е местен, балкански, славянски
или гръцки феномен, че то винаги е било вселенско послание и световна
религия и този му характер се е запазил непроменен до наши дни.
Думата „Мирна” извън контекста на
библейския стих звучи и като женско име – име на малко момиченце,
което тепърва прохожда. Като негови родители не можем да не го
обичаме, но същевременно знаем, че първите стъпки обикновено са
съпроводени с препъвания и залитания. Дано читателят ни прости
малките слабости в името на вярната посока и правилната кауза.
„Мирна” има желание да бъде издание
за православна беседа. Не бихме искали да заставаме в ролята на
каквито и да било просветители или поучители. Затова чакаме вашите
писма, на които ще отговаряме в пустеещата засега рубрика „Писма
на читатели”. И нека не забравяме: беседата трябва да бъде мирна.
Пламен Сивов
