За разбирането на Православието има
една ключова дума – литургичност. Църковният живот е организиран
около култа и литургията; в нея вярващите осъзнават и преживяват
своята причастност към Христовата Църква.
Ако искаме произведенията на християнското
изкуство да ни проговорят, да изтръгнат от душата ни ответна реакция,
отново е необходимо да се обърнем към литургията и култа. Всеки
опит да бъдат отделени иконата, песнопенията, предметите с култуво
предназначение, църковната архитектура от органичната цялост на
богослужението неизменно води до превръщането им в препарирани
музейни експонати.
Християнското изкуство по своята
по-дълбока същност е храмово. Около това основополагащо твърдение
са обединени материалите в този брой на списанието. Сергий Булгаков
размишлява върху отношението между изкуството и култа; Павел Флорески
и Андрей Кураев – за особените достойнства на иконата, поради
които тя заема важно място в Преданието на Църквата и в молитвения
живот на вярващите; интервюто с Димчо Димов запознава читателите
с една интересна личност, открила своето призвание в иконописта
и ни напомня за голямата лична отговорност на иконописеца; частният
случай на Светлин Русев и църквата „Света Петка” в Рупите са повода
Зинаида Полименова да предложи разговор по проблемите канон –
свобода на твореца, традиция – нововъдения, духовна опитност –
високомерие; Димитър Пенов проследява връзката между музиката
и религиозния култ на древните народи; рубриката „Новини” продължава
да ни запознава с факти от живота на нашите братя и сестри в Христа
по света и в България.
Убеждението, че Православието не
е просто археологична ценност, а преди всичко дейна и жива вяра,
стоплена от любовта към ближния, намира все повече последователи
и ние безкрайно много се радваме, когато имаме повод да разкажем
за плодовете на такава вяра.
Димитър Спасов
