представяне

екип

списание мирна

книги

бюлетин покров

други издания

каталог

услуги

поръчки online

форум

връзки

за контакти

 

 

 

списание мирна
   

ISSN 1310-9065

тиражът е ичерпан

 

Монашеството
Йеромонах Иларион (Алфеев)

Бягството като борба
Атанасиос Папатанасиу

„Защото не беше в Църквата Ми”
Разговор с една монахиня

Аскетиката като творчество
Прот. Йоан Икономцев

Старец Силуан
Откъси от книгата на архим. Софроний

Самота и уединение
Паул Тилих

Рилската пустиня в душите
Пламен Сивов

Кризата в грузинската Църква
Василий Кобахидзе

Архив
Вера Жекова

Нови книги

Песен за творенията
Св. Франциск Асизски

 

В света господства един странен „закон”. Много по-лесно е да отсечеш дърво, отколкото да го отглеждаш; обидно лесно е да разрушиш една къща, а така трудно – да я построиш. В човешките отношения не е по-различно. Доверие се печели трудно и бавно, но се губи отчайващо бързо. Много бързо мога да нараня и огорча близък човек, но сдобряването ще ми струва огромни усилия. Разрушителните действия (за околните и за нас самите), постъпките със знак „минус” ни се отдават лесно, някак от само себе си. Има дори нещо подканващо-съблазнително в липсата на усилие от наша страна при извършването им. Не говори ли Христос точно за този „широк” път в евангелската проповед? Склонни сме да възприемаме всичко, което вършим без напрягане на вътрешните сили за естествено и редно, и напротив – всичко изискващо концентрация и усилие да смятаме за ненормално. Драматизмът на нашето съществуване се крие в радикалната подмяна на разбирането за естественото. Ако Одисей десет години неуморно преодолявал трудности и понасял лишения за да се завърне в родината, то на нас ни е отреден цял живот, в който с напрягане на всички духовни и телесни сили да се завръщаме към нашето естествено състояние на пълнота и богообщение.

Лесно е да напусна дома на Отца. Мъчително трудно е да се завърна в него. Но аз знам – там ме очакват

Димитър Спасов


 

2003 webmaster

главна страница