Две географски понятия – Изток и Запад,
противопоставени от едно непреодолимо тире, изведнъж заживяват
свой собствен живот. Между тях припламва напрежение, тирето сякаш
свързва веригата „на късо” и започва безкрайна поредица от привличания
и отблъсквания. А постоянен фон на темата Изток – Запад е едно
такова особено чувство за съдбовност, за недоизказаност и недоразбраност.
Проблемът за другите, за онази фундаментална
различност в самите корени на битието ни, е осъзнат твърде рано.
Ако търсим библейските му основания трябва да стигнем до градежа
на Вавилонската кула, когато, живели рамо до рамо в единомислие
хора, изведнъж проговарят на различни езици и започват болезнено-враждебно
да чувстват своята различност.
Съзнавайки сложността на темата,
както и цялата съпътстваща я емоционална обремененост, решихме
не да ви предлагаме завършени концепции, а по-скоро да провокираме
въпроси. Въпроси за търсене на собствените ни устои и неповторима
идентичност.
От цялото смислово многообразие на
проблема Изток-Запад (Европа-Далечния Изток, рационално-мистично,
материализъм-духовност, демокрация-тирания и т. н.) се спряхме
на постановката му вътре в самото християнство: темата за духовното
напрежение и съотнасяне между Православната Църква и останалите
християнски изповедания.
Винаги, когато използваме общи понятия
на разума, трябва да си даваме ясната сметка, че колкото са по-общи
те, толкова са и по-неточни. Нашата тема не прави изключение.
Да, много е удобно да имаш под ръка няколко шаблона, с чиято помощ
да приемаш или отхвърляш явления от религиозен порядък. Но да
не забравяме, че понятията Изток-Запад са взети от хоризонталата
на този свят, че те са пространствено ориентирани в равнината.
И дори само поради това не могат да получат оценка от „последна
инстанция”. Защото нашият град не е от този свят, защото Духът
диша където иска. Защото нашето последно упование и опора е Господ
Иисус Христос и Неговата Невеста – Църквата Христова. А те вече
не са от този свят.
Димитър Спасов
