Покрай многото други дебати, които
не се случиха в нашата Църква, този за православното образование
на децата ни заема по-особено място. Едва ли има друга
тема, която по такъв уникален начин да събира в себе си едва ли
не всички проблемни области, свързани с Православието – отношението
между разум и вяра, между литургия и богословие, между изтока
и запада, между родители и деца, между Църква и държава, и най-важното
– между Бога и човека. От това как разбираме проблема с „религиозното
възпитание”, „вероучението”, „катехезата” – в огромна степен зависи
как разбираме себе си в Църквата.
В този несъстоял се дебат трябваше да изкристализира
и да се овеществи съборното виждане на Църквата за мястото на
човека в падналия свят – за неговото висше призвание към богоуподобяване
и за посилния му кръст. Църквата трябваше да намери сили – молитвени
и човешки – да каже няколко прости и спасителни истини на хората,
които се заеха – добросъвестно, но безблагодатно - с каузата на
православното вероучение. Трябваше да ги настави. Да бъде до тях.
Да бъде себе си. Да бъде.
И понеже нищо такова не стана, от следващата учебна
година децата ни ще учат вероучение без вяра, богословие без Бог,
религия без Църква. Вместо да каже на българските деца: „Елате
и вижте!”, нашата Църква се обърна към държавата: „Мисионерствай
вместо мен!”. Вместо да отворят вратите си пред милионите загубени
души, нашите църкви ги залостиха още по-здраво и сложиха на тях
бележка: „По въпросите за вероучението се обръщайте към Министерство
на образованието”.
За пореден път избрахме да отсъстваме – от собственото
си общество и от себе си. Вътрешното движение, с което поверихме
безсмъртните души на децата си не на свещеника и не на енорията,
а на учителя и на училището, е същото, което ни накара да разделим
Църквата си, да намразим пастирите си, да се отчуждим от собствената
си страна и да търсим лицето си другаде. Бесове са тези, които
направляват това движение на абдикация от исконното ни право и
мисия. Текстовете в този брой се опитват да ни върнат съзнанието
за това.
Пламен Сивов
