Приятел, завърнал се наскоро от САЩ,
ми разказа историята на един осъден на смърт убиец. Преди няколко
години виждалото какво ли не американско общество било потресено
от жестоко убийство. Бързо заловили убиеца и го осъдили на смърт.
В затвора той осъзнал тежкия грях, приел кръщение и се покаял
за стореното зло. Поискал прошка от родителите на убитото момиче
и отмяна на смъртното наказание от съдебните власти. Общественото
мнение се разделило на две. Едните забелязвали само сълзите на
смазаните от мъка родители на жертвата и призовавали за мъст.
Другите пък виждали сълзите на покаянието в очите на убиеца. Радвали
се, че изгубената овца се е намерила и призовавали за милост.
Смъртната присъда била изпълнена.
В ръцете на някой талантлив режисьор
този действителен случай вероятно ще се превърне в касов филм.
Но множеството въпроси, поставени ребром от конкретната случка
ще продължат да кънтят без задоволителен отговор.
Що е престъпление (в различните общества
и исторически едни и същи деяния са били третирани от правото
по съвсем различен начин); защо, с каква цел се налага наказанието;
каква е връзката между грехопадението, престъплението и наказанието;
има ли връзка между Божия закон и нормите на светското право;
има ли нещо общо между Божия съд и светските съдилища; може ли
християнин, оправдан пред Бога след искрена изповед и покаяние,
да бъде осъден на смърт от светския съд за същото това престъпление
(пред закона на държавата всички са равни – и вярващи и невярващи);
докъде се простират правомощията на Църквата и държавата в областта
на правораздаването и къде е мястото на Църквата – в съдебната
зала (както по времето на Инквизицията), в обгрижването и обновата
на личността на осъдения, в участието в подготовката на законопроекти,
в участието в обществени дебати или пък някъде другаде?
Правната наука, както впрочем и всяка
друга наука, не може да изследва собствените си основания. Ако
аз отнема човешки живот, правото (съдебната система) ще отсъди
полагащото ми се наказание. И толкова. Съдията нито може, нито
му е работа да обяснява защо не може да се отнема човешки живот,
как неовладяната страст води до престъпление, как грехът в мен
затлачва божия образ в мен, каква е разликата в провинението ми
пред Бога и пред обществото и т. н. Тежката отговорност да отговаря
на тези и поставените по-горе въпроси лежи върху богословието
и учението на Църквата.
Чрез поместените в списанието текстове
искахме да се чуят съборния глас на Църквата (обръщението на SCOBA),
богословските мнения и личните размисли на християнски автори
по темата за греха, престъплението и наказанието.
Надяваме се подбраните позиции да
спомогнат за по-задълбочен и по-отговорен разговор за „престъплението
и наказанието” както сред църковните среди, така и в българското
общество.
Димитър Спасов
