Има една тема, която е най-добрият
лакмус за духовното здраве на всяко общество, култура и религиозна
вяра. Кажете ми накратко какво е било разбирането на сексуалността,
какви са били масовите сексуални практики в която и да е историческа
епоха, в което си изберете общество и аз ще ви поставя диагноза
за духовния, културния и обществения живот на онези хора.
Няма друга човешка способност, която
така ясно и недвусмислено да свидетелства, че нещо фатално, нещо
трагично се е случило и продължава да се случва с човешката ни
природа. Повечето общества и култури са изживявали повече или
по-малко драматично обсебващото господство на грехопадналия пол.
И затова много по-силна е била съблазънта човешката сексуалност
да бъде тотално низвергната и анатемосана (както е станало при
манихейте и при някои други религиозни секти). Християнството
издържа на изпитанието и ни предлага не изгаряща раните сярна
киселина, а помазващ елей на Божията благодат.
Много са учителите и лекарите на
човешката сексуалност, но право да поучава и лекува може да има
само една духовно здрава и духовно трезва традиция, превърнала
се в обиталище на Светия Дух. Православието успява да балансира
между двата извора на опитност – на греха и на преобразяващата
Божия благодат – като запазва равновесие и наставлява и подкрепя
хората с любов и трезвост.
В този брой на списание „Мирна” представяме
някои позиции на православното предание по въпросите на пола.
Макар и различни, те говорят от един ум и едно сърце. Тези гласове,
макара да са различни говорят от един ум и едно сърце. Ще можете
да ги сравните с какафонията от истерични крясъци, които ни заливат
ежечасно от медиите, от улицата, от представителите на други вярвания.
Имайки в себе си опита от падението (често дори не осъзнат като
падение и израждане), те говорят за пола, отстояват права на сексуално
малцинствени групи, предлагат норми на поведение…
След кой глас ще тръгнеш зависи от
твоята свободна воля. Преди да тръгнеш обаче, отвори сърцето си
и се вслушай в неговия глас. Бог ще намери начин да докосне всяко
искрено и търсещо сърце.
Димитър Спасов
