Този брой на сп. „Мирна е посветен
на учението на Църквата за Господ Иисус Христос. Няма по-подходяща
тема от тази през дните на св. Четиридесетница, когато се готвим
да участваме отново в дадената ни завинаги реалност на Хростовото
Възскресение. Него – „началника и завършителя на вярата” (Евр.
12:2) – трябва да държим постоянно в ума си, за да можем да Го
следваме.
Църквата свидетелства, че Иисус от
Назарет е Син Божи и Син Човешки. Необходими са били много векове,
за да се разкрие пълно и цялостно смисълът на това свидетелство
и значимостта му за човешкото съществуване. В този процес виждаме
с каква последователност всички, които имат опита на личното познание
на Иисус Христос, отстояват истината, че Той е истиски Бог и стински
Човек. В Него ни е дадена пълнотата на откровението и за Бога,
и за човека. Само чрез въплътилия се Син Божи можем да познаем,
че Бог е три Лица, защото Синът ни „обясни Отца” (вж. Иоан. 1:18)
и Той ни „изпрати Светия Дух” (вж. Иоан. 16:7). Само чрез Неговата
любов, явена до последен предел в смъртта на Кръста, разбираме,
че „Бог е любов” (1 Иоан. 4:8) – любов, която се себеотдава докрай.
Църквата свидетелства също, че освен
образ на Отца (вж. Кол. 1;15; 2 Кор. 4:4), Синът Боже е и образът,
по който е сътворен човекът (вж. Кол. 3:10). Той ни явява и осъществява
Божия промисъл за човека – най-пълно и цялостно общение с Бога.
Той ни дава „Духа на осиновението” (Рим. 8:15), за да станем наистина
„участници в божественото естество” (2 Петр. 1:4), синове Божии
по благодат.
Истинското познание за Иисус Христос
се дава само в Църквата. Тя е Тялото Христово и това е действителност,
а не метафора. Ето защо част от текстовете в броя са посветени
на Църквата, като изясняват същността на връзката между нея и
Христос и разкриват смисъла на утвърждението, че „извън Църквата
няма спасение”.
В броя са подбрани предимно текстове
на автори, засвидетелствали с живота си, че са получили лично
откровение за Христос. Всички чеда на Църквата, придобили святост,
са познали един и същ Син Божи чрез един и същ Свети Дух затова
изразите, които дават на познанието си, са така сходни. Това единство
на опита на богопознанието, което е основа на неизменността на
Свещеното Предание искаме да представим чрез следващите страници.
Текстовете от съвременни богослови
са подбрани с оглед съответствието им на този опит в Преданието.
Протопрезвитер Георги Флоровски, епископ Калистос Уеър, епископ
Атанасий Йевтич дават ярки примери за богословстване в духа на
светите Отци – вярност към Христовата истина и изясняването й
като определяща човешкото съществуване реалност. Те показват недвусмислено,
че в християнството истината не е рационална доктрина, а личност,
и то богочовешка Личност.
Надяваме се, че този брой ще бъде
още един опит да общуваме в Църквата, ще бъде споделено усилие
да гледаме и вървим заедно към нашия Спасител Иисус Христос като
членове на едното Негово Тяло. Това е и продължава да бъде целта
на сп. „Мирна”. За това доколко тя се осъществява, както и за
всяка друга ваша позиция, очакваме винаги писмата ви.
