Литургичното възраждане е темата на
втората „беседа” в сп. „Мирна” за тази година. Защо избрахме тази
тема.
На първо място, поради разбирането,
че Литургията е сърцето на църковния живот. Тя не е просто „едно
от седемте тайнства”, а е актът, в който Църквата става действително
Тяло Христово. Принасянето на Евхаристията е изпълнение на главната
Христова заповед за любов към Бога и ближния, защото в нея верните
предстоят пред Бога като едно – молят се „с една уста и едно сърце”
– и така влизат в най-дълбоко общение с Него и един с друг.
Вторият мотив за избор на темата
„литургичното възраждане” съдържа критичен елемент. Очевидно,
ако говорим за „възраждане”, това означава, че не приемаме сегашното
състояние на богослужебния живот за задоволително. В този план
„литургично възраждане” ще рече не прокарване на нововъведения
или пък на обновленчески позиции, а полагане на последователни
и задълбочени усилия за възстановяване на литургичната практика
в съответствие с Преданието на Църквата.
Пример за такъв подход към църковния
живот е съчинението на св. Никодим Светогорец „За постоянното
причастяване”. В него критерий за истината относно един духовен
проблем – коя е правилната евхаристийна практика – са само Писанието
и каноните според тълкуването им от св. отци. В Българската църква
все още предстои да се случи – с усилията на всички ни – смислено,
трезво и отговорно обсъждане на този проблем.
Важен е и въпросът за връзката между
Евхаристията и енорийския живот. Енорийският живот е друг елемент
от църковната ни действителност, който се нуждае от възраждане.
Единственият път за това е превръщането на енорията от административна
единица в жива евхаристийна общност, а Божествената Литургия –
от събрание на случайни непознати в събрание на братя в Христа,
които пребивават в любов помежду си. Само ако енорийската общност
живее наистина православно, т.е. на правилната вяра съответства
правилно богослужение, тя ще може да изпълнява делото на Църквата
– да води вярващите към преобразяването им в синове Божии, да
благовести на света за Спасителя - Христос, да се грижи с милосърдие
за страдащите.
Опитите за възраждане на енорийския
живот у нас са тема, която присъства в списанието вече втора година.
Ще продължим да даваме възможност на енориите, положили добро
начало, да споделят плодовете си с всички. Надяваме се това да
послужи за вдъхновение на други да се осмелят да поемат пътя на
изграждане на общностен живот. Оправданията с пораженията от комунизма
и разкола вече не са валидни, а са по-скоро прикриване на нашата
хладност и нехайство към Църквата. Всички постоянно изтъквани
„проблеми” – „нямаме пари, време, хора”, „не знаем как” – не могат
да бъдат препъни камък за нашия живот-служение в Църквата. Истинският
проблем е, че е по-лесно нищо да не променяме. Тръгнем ли обаче
да градим енорийска общност, ще получим такава радост...Радостта
от това „колко хубаво и колко приятно е братя да живеят наедно!”
(Пс. 132:1).
Мила Игнатова
