ЩО Е ЧОВЕК, ТА ДА ГО ПОМНИШ?
(Пс. 8:5)
Слизам дълбоко в сърцето си, за да
видя кой обитава в него, освен мен и Теб, Вечни Боже, и със страх
намирам многобройни чужденци да се борят за подялбата на сърцето
ми... И тогава разбрах защо сърцето ми изнемогва и не може да
приеме нито мен, нито Теб в дома си...
Свети Николай Сръбски
Откъде минава пътят към сърцето и кого ще срещнем
по този път? Кой е вътрешният ни човек? Познаваме ли го? Искаме
ли да го срещнем? Защото с вътрешния си човек намирам услада в
закона Божий, но в членовете си виждам друг закон, който воюва
против закона на моя ум... (Рим. 7:22-23 ).
Някои виждат Православието като наръчник от правила.
Други – като културно-етнографски резерват. На трети то се представя
като крепост, която трябва да бъде бранена от неприятели. Четвърти
намират утеха в човешкото общуване в храма и в топлата му тиха
утроба забравят раните си.
С текстовете в този брой се опитваме да помним,
че преди всичко друго, Православието е движение към някаква цел.
То е пътят за „ставане” на личността; усилието да стигнем у себе
си, за да срещнем там Бога; осмислянето и изпълването ни, чрез
разкриване на Божия образ в нас.
В Църквата се разкриват едновременно и целта на
човешкия живот (теозиса, обожението), и метода за нейното постигане
– борбата със страстите; усилието да вървим към Бога, заобикаляйки
призраците на този свят и осланяйки се на Неговата подкрепа и
водителство. Това усилие е същината на духовния живот. То включва
целия човек – дух, душа и тяло. Неговото плодоносно напрежение
не бива да спира през целия ни живот.
Повечето размисли в този брой на списанието се
движат в граничната област между светската наука за душата (психологията)
и църковното учение за природата на човека и пътищата на неговия
духовен живот.
Това е опит за поглед на границата между духовния
и психическия живот на човека – от какво зависят, как си взаимодействат,
къде се срещат? Въпросите са повече от отговорите, но нашата цел
не са готовите отговори и очакването ни не е да ги получим незабавно.
Желанието ни е да започнем по правилен начин един важен разговор.
Дано да сме успели.
Пламен Сивов
