Издателство омофор
свързва хора, убедени в смисъла от четенето на православни книги. Надяваме
се, че работата ни помага това убеждение да се споделя все по-широко.
Тази надежда е повече лична, отколкото професионална; такава е и атмосферата,
в която избираме и подготвяме нашите издания.
Книгата е добро място за срещи. Тя
е пространство, в което влизаш без условности и ангажименти и се държиш
естествено. Свободен си да го напуснеш във всеки момент, затова и когато
решиш да останеш, правиш го със сърце. И срещнеш ли някого там, обикновено
срещата е лична и дълбока.
Ние останахме при повечето от книгите, които издаваме.
Затова и работата ни е най-вече начин на споделяне - на собствените
ни очарования, респект, вдъхновение или просто на радостта от откриването.
Църквата винаги е разбирала богословието
като споделяне, изговаряне на непосредствен опит от срещата с Бога;
не като абстрактни идеи, а като знание, в което се открива същинският
смисъл и пълнотата на живота. Сърцето на богословието е вярата и в това
е неговата голяма сила и трудност. Митрополит Антоний Сурожки казва,
че никой не е повярвал в Божието царство, ако не е видял сиянието му
в очите поне на един човек. Богословските книги са споделяне на този
опит. Чрез тях човек се докосва до автентичния глас на Православието,
гласът на църковното предание, който изговаря най-важните послания на
Църквата на езика на всяко време.
Има някаква болезнена отстраненост на православната
книга от културния хоризонт на днешния българин. Подобно явление не
може да се види в нито една съвременна държава с християнско наследство.
Разбира се, това не е съдържателен аргумент “за” православната литература
- литературните предпочитания и духовните търсения са личен въпрос,
но когато става дума за обществени тенденции, обикновено причините се
откриват някъде по перифериите на личността.
Споделянето е интимен акт; в него
няма пасивна страна. Извън отклика на този, към когото е насочено, то
е невъзможно. Затова подготовката и появата на всяка книга за нас са
лични събития. Всеки път си пожелаваме да бъдем на висотата, която заниманията
ни изискват. Може би не успяваме, но вярваме, че с искреност, откритост
и добронамереност ще допълним онова, което не достига. И ще направим
срещата с вас възможна.
Илиана
Александрова