
Божествена литургия
Последование на св. Божествена Литургия на св. Иоан Златоуст за миряни.
В изданието са включени тайните молитви на свещеника.
Литургията на свети Иоан Златоуст се извършва през цялата година, освен в дните, през които е предвидено да се извършва света Василиева и света Преждеосвещена литургия. Обикновено в сряда и петък през Сирна седмица не се извършва никаква литургия. Ако обаче в тия дни се падне Сретение Господне или празнуваме светия, извършва се света Златоустова литургия. През Великия пост света Златоустова литургия се извършва във всички съботи (освен Велика събота), в Неделя Връбница и в дните (освен Велики петък и Велика събота), в които се паднат празниците Сретение Господне и Благовещение.
Св. Йоан Златоуст е една от най-значимите личности в историята на Православната църква. Забележителен подвижник, пастир, проповедник и богослов, той е оставил най-голямото по обем богословско творчество в Източната църква. От западните църковни писатели с него може да се сравни само Блажени Августин.
Роден е около 350 г. в сирийския град Антиохия. Пастирското му служение започва през 381 г. Изумителното му красноречие, което приобщавало към проповедта му слушатели от всички обществени групи, му спечелва името „Златоуст”, с което влиза в църковната история.
През 398 г. презвитер Йоан е хиротонисан за архиепископ на Константинопол.
Неговата смела и безпристрастна проповед му спечелва приживе много врагове – както сред управляващата аристокрация, така и някои църковни кръгове.
До края на живота си св. Йоан Златоуст е жертва на църковни интриги и преследване, които понася с търпение и вяра, като никога, дори по време на заточенията не прекратява своята мисионерска и проповедническа дейност.
Умира на 14 септември 407 г., по време на св. Литургия, след причастие със Св. Тайни. Последните му думи са завършекът на неговата молитва и живот: „Слава на Бога за всичко. Амин”.
Св. Йоан Златоуст е канонизиран за светец през 438 г.
„…Молитвеното общение между Бога и човека, чрез което придобиваме всеизпълващата Божия благодат и оразумяваме собствената си греховност, се осъществява истински само в Светата Църква, изкупена чрез спасителната Голготска жертва на Христа Спасителя. Тя е Тяло Христово и мястото, където Бог присъства и е действен. Христос е главата на Небесната – тържествуваща и земната – войнстваща Църква, където в единение, чрез благодатта на Светия Дух, всички ние ставаме изпълнители на Новия Завет, Завета на любовта, с който Бог се обвързва вечно с човеците. Свeти Максим Изповедник пише: „Светата Църква е образ Божий, тъй като създава единението на верните, също както го създава и Бог”. Тя е преди всичко мястото, където Бог и човек се срещат около безкръвната жертвена Трапеза Господня. Духовникът, който извършва Светата Евхаристия е приносител на светите Дарове, Бог е този, Който освещава, а верните се освещават и приемат Тялото и Кръвта Христови като общение със своя Спасител и залог за вечен живот.
Светата Евхаристия е събрание „на всички в единомислие заедно” (Деян. 2:1). Всички са заедно пред един и същи олтар, около един и същи духовник, по едно и също време, защото има само един Христос, една Църква и една Евхаристия. Само „чрез” и „във” светата Евхаристия „Бог става във всички всичко”…“
Книгата е изчерпана от тираж.