Християнската любов е „невъзможната възможност“ да съзрем Христа в другия човек, който и да е той; в човека, когото Бог според Своя вечен и таен промисъл е решил да въведе в моя живот макар и за няколко мига, и не просто като повод за „добро дело“ или филантропично упражнение, а като начало на вечното общуване със Самия Него. Всъщност тъкмо любовта е онази тайнствена сила, която през всичко външно и случайно в другия човек – външен вид, социално положение, етнически произход, интелектуални способности – достига душата – единствения личностен корен на човешкото същество, частицата от Бога в него. Бог обича всеки човек, защото Той Един познава безценното и абсолютно съкровище – душата, човешката личност, която Той е дарил на всеки човек. По такъв начин християнската любов става участие в божественото знание и дар на божествената любов. Любовта не може да бъде безлична, защото тъкмо тя е чудното откровение на личността в един човек – личностен и единствен посред общото и обикновеното.

Великият пост е ежегодно пътуване към изворите на православната вяра, където отново ни се разкрива как трябва да живее православният човек. През този единствен в годината период Църквата разкрива в образи, както и в самия ред на богослужебния живот, целия смисъл на поста. По тази причина краткото обяснение на поста тук е изградено ако не изцяло, то предимно на основата на великопостните служби. Надявам се читателят сам да почувства, че няма нищо по-прекрасно и по-дълбоко, нищо по-вдъхновяващо и по-вдъхновено от това, което Църквата като майка ни открива и щедро ни дарява, щом само встъпим в благословеното време на „четиридесетдневната пролет“.

Прот. Александър Шмеман

Протоиерей Александър Шмеман – православен църковен деятел, богослов, проповедник – е роден в Ревел през 1921 г. Средното си образование получава в Париж. През 1945 г. завършва парижкия Богословски институт и остава да преподава в катедрата по църковна история. През 1946 г. прием свещенството, а през 1951 г. се преселва в Ню Йорк заедно със съпругата си и трите си деца, приемайки поканата на Православната семинария „Св. Владимир”. През 1959 г. защитава в Париж докторска дисертация по литургически богословие. От 1962 г. заема поста декан на Православната семинария в Ню Йорк. Почетен доктор на много университети, неуморим проповедник. Умира на 13 декември 1983 г. в деня на преп. Герман Аляски, покръстител на Северна Америка в Светото Православие.