Да станеш православен

Личен разказ на бивш протестант за пътуването му към древната Православна вяра.

Питър Гилкуист

Превод от английски Цветан Биюков
Редактор Мариян Стоядинов

1999 г., американска, първо издание
формат 60х90, 208 с.
ISBN 954-9700-04-6

Изчерпана

Книгата е насочена към онези протестанти, които искат да научат повече за Православието като лично преживяване.

Питър Гилкуист е архиерей от Антиохийския Православен Християнски Архидиоцез в Северна Америка, а също и председател на отдела Мисия и Благовестителство към архидиоцеза. Служи също и като председател на съвета за координация на Антиохийската Евангелска Православна Мисия, както и като редактор в Консилиар Прес и списанието Отново. Участва и в Комитета по Богослужение и Благовестие към Националния Съвет на Църквите. О. Питър получава образованието си в Университета на Минесота, Богословската Семинария Далас и гимназията Уитън Колидж. През периода на шейсетте години той е регионален директор на Студентски Поход за Христа, последвани от единайсет години като главен редактор в издателство Томас Нелсън. Написал е значителен брой книги, между които са: Настояща любов (издателство Зондерван), Физическата страна на духовността (издателство Зондерван) и Създадени за святост (издателство Сървант).

„…Има една песен, която православните християни пеят на сватби, годишнини и най-вече по време на Божествената литургия, когато идва да служи епископът. Ние бяхме научили тази песен още преди години и тя вече се бе превърнала в част от нашата традиция. Когато се изправихме да напуснем трапезата, без никаква подкана, ние се обърнахме към нашия бащински приятел и в един глас изпяхме: “Многая лета, многая лета, многая, многая лета!” Пеехме с все сила. цялата зала плувна в сълзи и прегръдки. Никога преди, през целия си живот не съм влагал толкова смисъл в думите на някоя песен!

Днес голяма част от християнството е поразена. Голям брой вярващи християни по един или друг начин са изоставили вярата. Вярващите са останали сираци и изолирани от своите корени. Но, колкото и трагично да звучи това, спомнете си, че Бог използва дори човешката ярост за Своя слава. Защото от отстъпничеството се ражда глад за пълнотата на Новозаветната вяра, за новия живот в Христа, за поклонението на Светата Троица, за самата Църква.

Какво е онова, което ние, православните християни, желаем? Какво е нашето видение, нашият копнеж? Просто това: ние копнеем да бъдем Църквата за всички истински посветени християни в англоезичния свят. Християните в Северна Америка, например, са имали възможността да избират дали да бъдат римокатолици или пък баптисти, презвитериани или методисти, или пък даже независими. но малцина са имали възможността да избират дали не искат да бъдат Православни. Ние копнеем да направим този избор възможен и да насърчаваме хората да станат част от изначалната Църква на Иисус Христос…“