Диптих за иконите – опит за съзерцателно богословие

Авторът прави анализ на известната икона „Старозаветна Троица” от св. Андрей Рубльов, сравнява западните изображения на Дева Мария с православните икони на Божията майка.

Калин Янакиев

Редактор Слава Янакиева

1998 г., българска, първо издание, с илюстрации
формат А5 (148/210), 180 с.
ISBN 954-9609-02-2

Книгата е изчерпана от тираж.

Калин Янакиев е роден на 5 март 1956 г. Доцент във Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, член на Международното общество за изследвания на средновековната философия. Автор е на книгите: „Древногръцката култура – проблеми на философията и митологията; „Религиознофилософоски размишления” (в две издания); „Философски опити върху самотата и надеждата”.

“…Аз предварям своите съзерцания в тази книга с едно кратко връщане към детската чистота на очите, с един далечен спомен от гледането на иконите и стенописите в православния храм, когато те, по неизбежност са били за мен „Библия за неграмотните”. Но аз и държа да изхождам в своите днешни, вече „възрастни” съзерцания на иконите, и от онази тогавашна детска удивеност от тях. Не, разбира се, да оставам при нея и сега, но поне – да я помня. За да мога да богословствам, но действително – съзерцавайки, а не само мислейки за иконите, и да съзерцавам – но богословствайки, а не само дистанцирано разглеждайки тия образи…

Необичайното в тази книга, за което съм длъжен да предупредя любезния и читател, е, че тя изисква четенето на текста да върви успоредно с гледането на репродукциите, на избраните иконни образци. Без последното, текстът просто би увиснал в празното пространство, тъй като той не е нищо друго освен именно артикулация на съзерцания. Ето защо аз призовавам онези, които решат да прочетат тази книга, да предвидят за себе си онази тиха продължителност, която ще изисква редуването на четенето с вглеждането, на проследяването на написаното в детайлите на образите, на проверката на казаното чрез непосредственото разглеждане. С две думи: тази книга съвсем не е просто своя текст. Тя е също и образите, за които е текстът. Книга, чийто текст би могъл да бъде „прочетен”, ако се гледат бавно и внимателно иконите, които той обсловява и ако словото му бива „виждано” в тях…”