
Електронен формат на „Царствено свещенство“ от прот. д-р Добромир Димитров – книга, написана с много любов към Църквата
Църквата, това сме всички ние – познаваме добре тази сентенция. Как обаче съжителстваме всички ние в нейното лоно и осъзнаваме ли правилно взаимодействията помежду ни, в контекста на свещените канони? Защо е важно днес да говорим за автентичност на църковното устройство и колко тънка е границата до неправославно влияние и секуларната подмяна.
Тези важни въпроси поставя в своето задълбочено изследване „Царствено свещенство“ (Омофор 2021), протойерей д-р Добромир Димитров – асистент по църковно право в Православния богословски факултет на ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, член на Обществото за канонично право на Източните църкви (SLEC). Изследователските му интереси са в областта на каноничното право, еклисиологията, аскетиката, пастирската психология и християнското изкуство. Специализирал е богословие в Regent’s Park College, University of Oxford. Автор на статии в български и чуждестранни издания, лектор по актуални въпроси на богословието и съвременния църковен живот, иконописец.
Църквата може да бъде разбирана единствено като тайна, явена в света в тялото Христово (1 Тим 3:16), „тяло на овъплътения и очовечения Бог Логос, тяло на Богочовека Христос“, пише прот. Димитров в своето канонично изследване върху развитието на йерархическите служения и устройството на Църквата през IV век:
„За да можем да разпознаваме и днес истинното от неистинното, истинското предание (traditio veritatis) от старинната заблуда (vetustas erroris). Различаването на духовете (срв. 1 Йоан 4:1) е нужно поради факта, че културните и политическите условия, белязали световната история след раждането на Църквата, са оказвали влияние както върху живота ѝ като цяло, така и върху нейното устройство.“
Парадигмата на икономийното разбиране за йерархическите служения в устройството на Църквата е не само солидна основна за взаимоотношенията между служенията, но и важен критерий за различаването на неканоничните и секуларни влияния.
Служенията са изследвани както през призмата на богословието, отразено в каноните на Църквата, така и в контекста на социалните процеси и дадености на епохата, в които са формирани. Независимо от всички тези фактори обаче изследването неоспоримо доказва, че църковните служения не могат едно без друго, както и че основната и естествена тъкан на църковното тяло остава любовта:
„…Любовта обединява всички дарове в Църквата и затова те не се противопоставят, а се разпознават и взаимно служат за утвърждаване на единството и общението на народа в събранието на Евхаристията.
…Конкретната проява на любовта към ближния в рамките на евхаристийното събрание е дяконското служение, което също има подчертано евхаристиен характер, тъй като самото му наименование се използва изцяло в еклисиологичен смисъл.“
Затова и светата Литургия, като същински диалог на любовта, трябва да бъде от съществена важност в живота на всеки християнин. Каноничното предание ясно изразява еклисиологичното съзнание на Църквата и въплътява в себе си литургийно-догматичното ѝ учение.
За съжаление, негативното явление за неучастие в Евхаристията става една от най-устойчивите практики в Църквата както в следващите векове, така и до днес, въпреки съветите на свети Йоан Златоуст:
„…всички други неща ще му бъдат по-лесни, ако се посвети на тях, след като завърши Литургията. […] заведи го на тази свята трапеза и ще си получил двойна полза поради твоето и неговото участие.“
Това е книга за църквата, написана с много любов към църквата, споделя прот. д-р Добромир Димитров.
Тя е ценна не само за богословите и изследователите, но и за всеки християнин и нуждата му от познание за автентичната структура на Църквата.
Повече за „Царствено свещенство“ може да чуете от самия автор:
https://www.facebook.com/watch/?v=598772481681002
За поръчки от издателството: фондация „Покров Богородичен“, издателство „Омофор“, бул. Черни връх 68, София 1470, тел. 0886 149 991, Ивайло Недков.
За онлайн поръчки от сайта на издателство “Омофор”: ТУК>>>
За онлайн поръчки от ателие – книжарница „Къща за птици“: ТУК>>>
Текст: Зарина Василева