За нашето поражение
Книга за последните времена и за времената изобщо. Книга за църковното разбиране на историята и за нейните духовни измерения; за изпитанията на Църквата в контекста на „войнстващата толерантност” на нашето съвремие.
Дякон Андрей Кураев
Превод от руски Пламен Сивов
2001 г., руска, първо издание
формат 60х90/16, 78 с.
ISBN 954-9700-11-9
цена 2,30 лв.
Книгата е изчерпана от тираж.
Дякон Андрей Кураев е професор в Свето-Тихоновския православен богословски институт в Москва, завеждащ катедра по богословие и апологетика, старши научен сътрудник на Катедрата по философия на религията и религиознание към Философския факултет на Московския държавен университет. Един от най-влиятелните съвременни руски православни публицисти. Самият той твърди, че публикува своите текстове „от безизходица” и добавя: „Нямам високо мнение за публицистичния си талант. Пиша по дадена тема само тогава, когато видя, че никой друг не го прави…”
„…Християнството е едва ли не единственият мироглед в света, който е убеден в неизбежността на собственото си историческо поражение…
В перспективата на земната история не се очаква световно-историческо тържество на Евангелието, а световно господство на антихриста…
Хората ще създадат такъв начин на живот, такова общество, в което няма да можем да намерим Христа. И това ще бъде краят на историята…
В това царство на антихриста, което описва Апокалипсиса, човекът ще има свобода – да избере този или другия кандидат, да купи тази или другата марка хладилник. Но няма да я има вертикалата… Свят, в който няма вертикала, няма йерархия на ценности, е свят на пошлостта. Всичко е занижено. Всичко е плоско. Всичко е еднакво. За всичко може да се съди и решава по еднакъв начин. Ние и сегашната ни мода сме мерилото на всичко. И човек забравя, че е призван към служение. Забравя, че може да се живее само за онова, за което не е страшно да се умре. И като забрави това, той, като начало, загубва и едно друго знание – за това, че „има истини, за които не бива да се живее и да се умира; има вторични истини, за които не трябва, за които нямаме право да живеем и умираме”. Загубил небето над главата си, човекобогът си присвоява правото да съди всички и всичко…“
