Нашата литургия
Книгата е въведение в православната Литургия.
Архиепископ Павел Финландски
Превод от английски Мариян Стоядинов
Редактор Архимандрит Авксентий
формат 145х210 мм, 98 стр.
ISBN 954-9700-42-9
цена 3.50 лв.
За поръчки: Фондация Покров Богородичен, бул. Черни връх 68, София 1407, тел. (02) 9871655, моб. 0886 149 991, Ивайло Недков
Бихме искали да хвърлим светлина върху Литургията чрез езика на нейните собствени текстове. Ще обърнем внимание и на най-важните промени, извършени в Литургията през историческото й развитие, което ще ни помогне да разберем по-добре сегашната й структура.
Книгата е адресирана и към православни, и към неправославни читатели. Духовното ръководство и практическите съвети за Литургията в бележките, коментарите и приложенията са предназначени специално за хора, които са се присъединили към Църквата в зряла възраст. По този начин книгата може да бъде разглеждана и като архипастирско послание.
Архиепископ Павел, глава на Православната църква във Финландия от 1969 до 1987 г., е познат на българския читател с книгата Нашата вяра – пастирско послание (издадена на български език под името „Вярата, която изповядваме“), предназначено да даде популярно обяснение на Православието за възможно най-широк кръг читатели. В настоящата си книга авторът свидетелства за забележителното евхаристийно възраждане във Финландия.
„…Литургията е наше наследство от древната Църква. След първите три века евхаристийните молитви на Литургията вече са придобили постоянни форми.
В следващите векове нарастващият брой християни, както и новите обстоятелства, предизвикали известни промени в структурата на Литургията, но нейната евхаристийна сърцевина останала непроменена до ден днешен.
През времето, в което Църквата усилено се борела с различните ереси, съставна част от Литургията станали Символът на вярата и някои песнопения, изразяващи православната вяра на Църквата. Включването им в Литургията потвърждава основния за Църквата възглед, че молитвата и вярата са неразделни. Съгласно православното виждане, вярата не се съдържа в безжизнени доктрини или вероопределения, а в молитвата, в която вярата живее. Така, наред с Библията, текстовете на богослужението също са извори за православната вяра.
Православната Литургия е свързана с имената на двама църковни отци от ІV век: св. Василий Велики и св. Иоан Златоуст. Иоан Златоуст бил архиепископ на източната столица на Римската империя – Константинопол. Това е една от причините, поради които Литургията, която преобладава във византийския регион носи неговото име (постепенно измествайки литургичните типове, възникнали в Иерусалим, Александрия и Антиохия). По-късно, при разпространението на християнството, Златоустовата литургия била приета в употреба във всички нови православни църкви по целия свят. Литургията на св. Василий Велики също се служи навсякъде, но само десет пъти в годината.
Хората често търсят в карелската архитектура влияние на византийската култура във Финландия. Те обаче рядко забелязват, че православната Литургия е най-оригиналното и духовно изражение на византийската култура тук. В тази Литургия посланието на Новия Завет среща съвременния човек. Обичайните методи на изследване обаче са неприложими за изследване на тази тайнствена служба. Към нея може да се подходи само посредством вътрешния, духовен път, посредством вяра и опит…“
