
Православието
Православието може да се мисли само “на колене”, молитвено, с чувство на дълбоко смирение и собствено недостойнство пред величието на неговата тайна.
Превод от руски Андрей Керезов
Редактор Венета Дякова
Богословски редактор Мариян Стоядинов
2006, първо издание
формат 145×215, 456 с.
ISBN 10: 954-9700-50-X
ISBN 13: 978-954-9700-50-3
цена 11.00 лв.
Езикът на всеки “разказ” за Православието трябва да бъде съзвучен на своя тайнствен, мистичен предмет, да бъде вдъхновен от молитвата, чувството за духовна хубост и светлина, или казано накратко, да въвежда в тишината на молитвеното, безмълвното деяние.
Подобно на прелюдията в музикалните творби, след кратък исторически преглед уводната част на книгата разкрива основните черти на Православието – тайната на Богочовечеството, определяща самото битие на Църквата, Тялото Христово, в което са призвани да се съчетаят в духовна хармония и единство, редът и свободата, преданието и творчеството, послушанието и радостта.
Делението на пет основни части се различава коренно от метода на изложение в учебниците по догматическо богословие.
Първата част, посветена на антропологията, представя съдбата на човека от началото, от райското първобитно състояние. Показан е човекът, създаден по образ Божи и призован към богоподобие, отпаднал чрез непослушанието си от богообщение и слязъл в страната на греха и смъртта, но неизгубил в тайнствените дълбини на сърцето си печата на Божия образ и носталгията по изгубения рай.
Православната антропология е неотделима от пътя на спасението и следователно – от призваността на човека към обожение: „Образ съм на неизречената Ти слава, ако и да нося раните на греховете”.
Втората част е посветена на тайната на Църквата.
Третата част – за вярата на Църквата, т.е. за догматичното учение и неговите основи в Свещеното Писание и църковното Предание
Четвъртата част, за молитвата на Църквата, ни предлага чудесен синтез на молитвеното трудене или дори на цялото молитвено битие на Църквата: категориите на свещеното пространство и време, храма и самия човек. Тук се усеща полъхът на Тайноводството на преп. Максим Изповедник и на цялата източна литургична традиция.
Въведение в иконата е една от най-блестящите глави на книгата на Пол Евдокимов, който посвещава значителна част от творчеството си на умозрението на иконата. Главата за иконата завършва с обширно тълкуване на Троицата на преп. Андрей Рубльов, връх на православното и руското иконописно творчество.
Петата част, посветена на есхатологията или последните времена, ни напомня, че Църквата е в света но не от света, и че тя е изцяло обърната към бъдещото Царство, наченките на което са вложени в сегашния живот на Църквата чрез участието в тайнствата.
Последните страници – за разделението на християните – са написани с болка и дръзновение. Оставайки изцяло верен на вероучението на православната Църква, П. Н. Евдокимов вярваше, че всеки вярващ и търсещ Христа с цялото си сърце върви по пътя на светостта към Божия престол, защото тайната на Царството е тайна на светиите, които ще намерят в Христа и Църквата единение отвъд пределите на земните прегради.
Протопрезвитер Борис Бобрински
Павел Николаевич Евдокимов (1901-1970) е сред студентите от първия випуск на Свято-Сергиевския богословски институт в Париж, основан през 1925 г. Павел Николаевич Евдокимов е и един от първите ученици на отец Сергий Булгаков, професор по догматично богословие и декан на института до смъртта си през 1944 г. От 1959 г. до преждевременната си смърт проф. Павел Николаевич преподава нравствено богословие и е един от най-видните представители на института и възвестители на Православието в западния свят. Автор е на многобройни трудове, сред които Достоевски и проблемът за злото (1942), Жената и спасението на света (1958), Тайнството на Любовта (1962), Етапи на духовния живот (1964), Богословие на красотата (1970).
За поръчки: Фондация Покров Богородичен, бул. Черни връх 68, София 1407, тел. (02) 9871655, моб. 0886 149 991, Ивайло Недков