Синът човешки

Земният живот на Иисус Христос – православният поглед върху евангелската история.

Прот. Александър Мен

Превод от руски Добринка Савова-Габровска
Редактор доц. д-р Климентина Иванова 2000 г., руска, второ издание
формат 60х90/16, 412 с.
ISBN 954-9700-07-0

За поръчки: Фондация Покров Богородичен, Бул. Черни връх 68, София 1470, тел. (02) 9871655, моб. 0886 149 991, Ивайло Недков

Разказа за земния живот на Иисус Христос според православното виждане и чуване на евангелската история. Събитията са пресъздадени в контекста на пъстрия религиозен и политически живот в Юдея.

Александър Владимирович Мен е роден на 22 януари 1935 г. в гр. Москва. Става дякон на 1 юни 1958г., а от 1960 г. е ръкоположен за свещеник. Успоредно със своето енорийско служение успява да завърши задочно Ленинградската семинария и Московската духовна академия. Прот. Александър Мен започва да пише още в началото на 50-те. По-важните му книги са : „В търсене на Пътя, Истината и Живота” – история на религиите в седем тома, „Как да четем Библията”, речник по библиология. Със своите многобройни книги и статии и чрез блестящия си проповеднически дар о. Ал. Мен успява в годините на див атеизъм да обърне хиляди хора към Христа.

На 9 септември 1990 г., неделя, прот. Александър Мен е съсечен с брадва на път за енорийската си църква.

„…Над Църквата преминават бури и урагани, дебнат я външни и вътрешни опасности. Властолюбието на вождовете и непреодоляното езичество на тълпата, светските и аскетичните съблазни, натискът на откритите противници и греховете на християните, разприте и разколите понякога като че ли застрашават самото съществуване на Църквата. Но тя издържа на всички исторически битки и кризи.
Тайната на нейната непобедимост е в Сина Човешки, Който, по думите на апостола, „е същият вчера, днес и вовеки” в даровете на Духа, спуснал се над верните Нему.

Непросветеното съзнание на човека търси външно величие, покланя се на зримата сила, но не това му дава Евангелието. „Ние проповядваме Христа Разпнатия, за юдеите – съблазън, за елините – безумие.” На света се открива и го спасява унизеният Бог, смален в очите на „този век”.

Всяка душа, намерила Иисуса Христа, от този миг нататък знае, че човекът не е самотен скиталец, който няма кого да повика в черната космическа пустиня, а Божие чедо, съучастник в Божествените замисли. Въплътилият се на земята посочва на хората тяхното най-висше предназначение, освещава и одухотворява човешката природа, посявайки в нея семената на безсмъртието. Чрез Него съкровеният и непостижим Творец ни става близък и това изпълва живота с радост, красота, смисъл. Няма го вече „плашещото безмълвие на бездната”, над всичко сияе Христовата светлина и любовта на Небесния Отец…
Ето защо всеки път, когато смятат, че християнството е вече погребано, то като Разпнатия и Възкръсналия, се надига от гроба, показвайки ненарушимостта на обещанието: „Ти си Петър и на тая Скала ще съградя Църквата Си, и портите адови няма да й надделеят.”

Не доктрини или теории, а Самият Христос вечно обновява християнството и го води в безкрайността.

Столетията, изминали от пасхалната утрин в Юдея, са само пролог към богочовешката пълнота на Църквата, начало на онова, което й е било обещано от Иисус. Новият живот едва-що дава първите, понякога още слаби кълнове. Религията на Благата Вест е религия на бъдещето. Но Царството Божие вече съществува: в красотата на света и там, където сред хората побеждава доброто, в истинските ученици на Господа, в светиите и подвижниците, в онези, които искат да вървят след Него и не са изоставили Христа, сред тежките изпитания на Неговата Църква…“