Съвременната култура и Православието

Тревожна книга за духовния образ на съвременната култура.

Олеся Николаева

Превод от руски Анета Иванова
Редактор Илиана Александрова

2000 г., руска, първо издание
формат 60х90/16, 224 с.
ISBN 954-9700-09-7

Разсъжденията на съвременната руска писателка  Олеся Николаева  за смисъла на творчеството и предназначението на твореца в света разкриват християнския поглед върху състоянието на постмодерната култура.

Книгата на Олеся Николаева „Съвременната култура и Православието” излиза за първи път на български език. Олеся Николаева е „забележителен поет”, както я представя във встъпителните бележки прот. В.Асмус; филолог по образование и православна по вероизповедание, тя е личност с активно обществено и църковно поведение и присъствие в Русия. Това е и първата среща на българските читатели с авторката, станала възможна с усилията на екипа на издателство „ОМОФОР” и фондация „Покров Богородичен”. Книгата е написана скоро – в края на деветдесетте години. Тя е сборник от кратки статии, обединени от мисълта, вълнението и дори – болката за пътя на съвременното изкуство. Макар и силно пристрастна, книгата е диалогична; тя е отворена за размисъл и за разговор и в този смисъл нейният патос е по-скоро полемичен. Пристрастията и са разбираеми и до-голяма степен оправдани от желанието на авторката на всяка цена да намери мястото, където да се срещнат, осмислят и взаимно проникнат и допълнят различните възгледи за изкуството, които битуват в съвременната култура.Това е една до голяма степен смела книга, защото авторката е наясно, че всеки, който твори изкуство и малко или много се опитва да рефлектира върху онова, които изкуството съдържа в себе си и задава в света като факт на съвременната култура. Тя заема позиция, която няма да избегне конфликта с представителите на творческите кръгове, които задават облика, формират доминиращите тенденции и определят тона на съвременния културен процес.

„…Смъртта на автора като „смърт на Бога”: Играта със смисли предполага отсъствието на Смисъл и отстраняването на Автора прави напразни всички опити за „разшифриране” на текста. Нещо повече, да си спомним за Автора – това означава все пак да придадем на текста окончателно значение и смисъл, което е равносилно на разрушаване на постмодернисткия замисъл, за който тъкмо по този начин текстът „се застопорява”, а писането „се затваря”. По този начин отстраняването на автора не е просто ефект на новото писане; това е онтологически преврат: всеки чете, както иска, и възприема, както му хрумне, понеже Авторът е отстранен на всички нива и не се явява повече „камък за препъване”.

Новото митотворчество: Най-нагледно от всичко раждането и внедряването на новата митология се демонстрира от рекламата. Нейният основен концепт е твърдението: ти си това, което притежаваш. По такъв начин категорията „да бъдеш” постепенно се подменя от категорията „да имаш”: „ти си това, което носиш” (реклама на дънки).
Рекламата рисува една псевдореалистична картина, върху която е изобразен сит, благополучен, усмихващ се, „богат” свят – свят-приказка, в който вече се притежават много вещи и поради това в него цари благоденствие и хармония, но който има възможността да стане още по-съвършен чрез покупката на някаква определена най-нова стока. Тъкмо тази стока може да представи живота като „пълно съвършенство”.

Митично-ритуалната структура на новата култура: И така, тъкмо той, този среден европеец, който е насочил дадената му творческа енергия за борба с Твореца и Неговото творение, дръзнал не само да отстрани от битието своя Създател и Спасител, но и изцяло да изтрие следите Му в мирозданието, дръзнал да свали небесата на земята, да ги смеси с преизподнята, сега ни диктува своите закони, обгражда ни със своите жандарми и ни храни с думи, които са изгубили смисъла си, които са думи на безумието.
Красотата, казва ни той, отсега нататък вече не е Красота, Доброто вече не е Добро, Истината сега не е Истина, а битието е просто една от формите на виртуалната реалност, в която тия камъни да станат на хлябове и в която се съдържат всички царства на света, отдадени на всички онези, които, паднали, са се поклонили известно на кого.
Но в Откровението Господ възвестява за това: Защото казваш: богат съм, разбогатях и от нищо не се нуждая, а не знаеш, че ти си злочест и клет, сиромах, сляп и гол (Откр. 3:17)…“

За поръчки: Фондация Покров Богородичен, бул. Черни връх 68, София 1407, тел. (02) 9871655, моб. 0886 149 991, Ивайло Недков